Видове ИС .Закрила . Ролята за Т/О

Интелектуална собственост – правни основания и законодателно регулиране Понятието “интелектуална собственост” е сравнително ново понятие, утвърдило се през 50-те г. на ХХ век. То определя изключителните права за определен вид обекти, творения на човешкия ум. В правния отрасъл “интелектуална собственост” се включват подотраслите: Авторско право, Индустриална собственост, Конкурентно право, а така също и проблемите, свързани с Интернет и регулирането на отношенията в мрежата. Обектите на интелектуалната собственост могат да бъдат представени в три основни групи:Интелектуална собственост – правни основания и законодателно регулиране Понятието “интелектуална собственост” е сравнително ново понятие, утвърдило се през 50-те г. на ХХ век. То определя изключителните права за определен вид обекти, творения на човешкия ум. В правния отрасъл “интелектуална собственост” се включват подотраслите: Авторско право, Индустриална собственост, Конкурентно право, а така също и проблемите, свързани с Интернет и регулирането на отношенията в мрежата. Обектите на интелектуалната собственост могат да бъдат представени в три основни групи:

Правото върху индустриална собственост възниква чрез регистрация на обектите в компетентен държавен орган – патентните ведомства. Най-важният международен акт в областта на индустриалната собственост е Парижката конвенция за закрила на индустриална собственост. В РБ по-важните нормативни актове, които регламентират материята са: Закон за марките и географските означения, Закон за промишления дизайн, Закон за патентите, Закон за закрила на новите сортове растения и породи животни, Закон за топологията на интегралните схеми.

По правило авторските права възникват за автора автоматично още със създаването на произведението, което означава, че не е необходимо произведенията да бъдат регистрирани. Нормативната уредба на авторското право включва както вътрешни, така и международни нормативни актове. Значението на международното право в областта е важно не само защото в голяма степен предопределя развитието на вътрешното право на съвременните държави, но и защото фактическото използване на благата, които са обект на авторско право, е лесно осъществимо и извън държавата на създаването й. Това предопределя и необходимостта от защита на правата на авторите и извън територията на страната, в която са възникнали. По-важните международни актове в областта са: Бернска конвенция за закрила на литературните и художествени произведения от 1886 година; Универсална конвенция за авторското право от 1952 година; Римска конвенция за закрила на артистите-изпълнители, продуцентите на звукозаписи и излъчващите организации от 1961 година; Женевска конвенция за закрила на продуцентите на звукозаписи срещу неразрешено използване на техните записи от 1971 година; Договор за международна регистрация на аудио-визуални произведения от 1989 година, Конвенция от 1967 г. за създаване на Световна организация за интелектуална собственост.

Вътрешноправните източници в областта на авторското право в България са съобразени с изискванията на международните норми. Най-важните нормативни актове са Конституцията на РБ и Закона за авторското право и сродните права (ЗАПСП). Съществуват норми и от други закони, както и редица подзаконови актове, които имат отношение към материята.

Неразкрита информация

Третият дял в областта интелектуална собственост - неразкритата информация, е познат и със синонимите know-how, търговска или промишлена тайна. Характерното тук, е че закрилата върху дадена информация, която е ценна за предприятието по една или друга причина, се осигурява чрез запазването й в тайна, за което предприятието полага специални усилия.

Обекти на интелектуалната собственост са творенията на човешкия ум, на човешкия интелект. Интелектуалната собственост се дели на две големи групи: индустриална собственост и художествена собственост.
       Индустриалната собственост включва основно патентите за изобретения и полезни модели, индустриалния дизайн, търговските марки и марките за услуги, географските наименования за местопроизход на стоките и други индустриални означения, както и закрилата от нелоялна конкуренция. Към тази група се включват и фирмените научно-технически и мениджърски тайни и секрети, обединени в понятието "ноу-хау".
Художествената собственост включва в себе си собствеността върху произведенията на литературата, науката и изкуствата, вкл. филми и други аудио-визуални произведения, произведения на архитектурата, фотографията, компютърни програми, изпълнения на оркестранти, певци и артисти и др.
Общото между двата клона на интелектуалната собственост е, че става дума за обекти, които са продукт на интелектуалния, творческия труд на човека. Различното е в сферата и в начина на приложение на обектите. Индустриалната собственост, както подсказва и самото й наименование, се създава и реализира основно в индустрията, като тя влиза в имуществото на фирмата и се обособява във фирмения баланс като дълготрайни нематериални активи. Художествената собственост обхваща обекти, чието създаване и реализация са свързани главно с духовната сфера на човека, с неговия живот и дейност в областта на културата и науката.
Обектите на интелектуална собственост имат специфичен режим на правна закрила и на икономическа реализация, установен по законодателен начин в съответната държава. Съобразно този режим за индустриалната собственост е изградена патентната система, а за художествената собственост - авторскоправната система. Тези две системи в международен организационен аспект се обединяват от Световната организация за интелектуална собственост. В международен икономически аспект проблемите на интелектуалната собственост произтичат от Международното споразумение за търговските аспекти на интелектуалната собственост и изградената във връзка с това Международна търговска организация.