Стратегическо управление в бизнеса постинга е в процес на писане

1. Същност на стратегията – съвременното понятие стратегия е заимствано от теорията за игри и се определя, като план за действие. В конкретната ситуация в зависимост от поведението на опонента тя е определяне и оценка на алтернативна инвестиция за развитие на определени цели. Следователно стратегията е характерна с това, че се определят дългосрочни основни цели на бизнес структурата и такова разпределение на ресурсите, което да позволи постигането на целите. Дългосрочността на взетото стратегическо решение определя основните бъдещи пътища на развитие на организацията от които зависи нейната съдба.    Стратегията е средство за реализация на политиката на фирмата, което означава, че тя трябва да се основава на предварително обмислена политика.

Що е политика-намерение за постигане на определени цели.

Политиката на бизнес структурите бива:

-технологична

-икономическа

-социална

2. Видове стратегии

Възникналите дългосрочни проблеми в дадени предприятия. Могат да се резервират чрез прилагане на определени стратегии. Стратегиите биват 3 основни вида

- стратегия на подобряването (усъвършенстването) да подобрява означава да постигне по-добро състояние от това което е в момента. За производителя усъвършенстването означава в рамките на съществуващия асортимент от произвеждани продукти и реализирани на даден пазар да се намери начин на производство и продажбаq които да осигурят по-високи цени т.е. да произвежда повече по качествено и по евтино.

Пример: Повече – увеличаване на почвеното плодородие, чрез спазване на сеитбооборота на увеличаване и подобряване качеството (спазване на технологията), промяна на маркетинговата политика за по-успешна продажба. Стратегията на усъвършенстването има следните предимства

1.     Към нея може да се пристъпи бързо.

2.     В редица от случаите, когато сметките са направени добре тя е по ефективна.

Недостатък може да бъде използвана в краткосрочен план поради това, че външната среда се променя интензивно, което означава, че стратегията на усъвършенствуване ще влезе в резонанс (несъответствие) с тази среда.

-Стратегия на експанзията.

-стратегия на експанзията – означава на микрониво две неща.

1. увеличаване на продажбите на произвежданите стоки на нов пазар.

2. усвояване на производства на нови стоки и реализирането им на досегашния пазар.

Практиката на бизнеса познава:

2 . развиване на стратегията експанзия

- експорт на нов пазар с досега произвеждани стоки – при тази стратегия се разширява пазара при, което се увеличават потребителите.

Предимства:

1) по лесно приложима – необходима е само организация на излизането на нов пазар.

2) вероятността за неуспех на новия пазар при положение, че е проучен добре и опита е на ниво вероятността е малка.

Недостатъци:

1)ако  тази стратегия се прилага на международния пазар, ще са необходими много разходи за проучване на този пазар(и за организация)

2)по-трудно  осъществима е отколкото вътре в страната, тъй като в чужбина контрола на търговията на снабдяването и на складовите запаси изискват повече усилия и средства.

Експанзия на съществуващия пазар с досега произвеждани стоки. Характеризира се с това, че се увеличава количеството на предлаганите стоки на същия пазар. Обикновено това става със същите продукти и същия асортимент.

Предимства:

 - лесно осъществяване, тъй като ще се произвеждат същите стоки и асортимент т.е. не се променя технологията на производство.

- не се изискват допълнителни търговски площи и задължително използване на работна ръка.

Недостатък:

Обстоятелството, че ако се налага да се пусне нов асортимент от същата стока, това изисква средства за инвестиции.

- Стратегия на дисертификацията – разнообразяване на видовете произвеждани продукти и на техния асортимент т.е. производство на нови продукти.

1) когато постигнатата цел на предприятието и получената печалба от инвестициите се различава.

2) когато размера на пазара за произвежданите стоки ще струва много скъпо и е неосъществимо.

3) когато потенциалната изгода от разширения пазар е малка и разширяването е безсмислено.

4) когато търсенето на досега произвежданите досега продукти е малка.

5) ако предприятието от текущите операции на пазара реализира голямо количество пари в наличност които следва да оползотворят с производство на допълнителни продукти и асортименти. 

В бизнеса са известни няколко вида диверсикации плюс 1 вид  - концентрична. Например към досегашната стокова листа се прибавят нови продукти, които се произвеждат със същата технология (десертно + винено грозде) или (мляко и месо).

ІІ. Вид вертикали – при нея, към стоковите места се прибавят нови продукти, които до момента са били доставени, като изходен материал (телешко месо +  производство на фураж за външни клиенти).

ІІІ вид хоризонтала – към стоковата листа се прибавят нови продукти, които не са свързани пряко, но се прилага технология на произвеждан продукт, но се купуват от потребителя на същия пазар, където се продава основния продукт. Пример (говеждо + овче месо); (месни + брашно); (млеко + сирене).

ІV. Конгломератна – при нея към стоковата листа се прибавят нови продукти, които нямат нищо общо в технологията на производство (зеленчуково полско производство+ гъби).

3.Конкуренция и конкурентноспособност, възможност на дадени фирми или предприятия да се бори и пребори със своите конкуренти, което означава да се наложи на пазара чрез две неща.

- по-голямо количество и по-високо качество на пазара.

- в резултат на това търсенето на неговите стоки е голямо и – или от по голям оборот и по-ниска р да печели повече.

Преди да се пристъпи към анализ на конкурентите мениджърското ръководство трябва да изясни, кои са конкурентните фактори на предприятието.

Съществуват общи конкурентни фактори:

- Цени на продажбата

-цена

-качество

-технология

-иновация

-Време

(взаимна връзка между тях)

Времето е основополагащо

Времето и неговото влияние в конкурентноспособността може да се разглежда в няколко аспекта.

1. Скорост – целта е да се съкрати жизнения цикъл на изделието.

Жизнен цикъл – времето от момента на инвестирането на продукта до неговото появяване на пазара, тоест използването на фактора време означава да се изпреварят конкурентите на пазара, което означава да се съкрати времето.

2. Момент – означава да се използва най-благоприятния момент от жизнения цикъл на продукта за инвестиция; за технологията и производство тоест най-благоприятния момент за реализация на пазара. Времето – стратегическо предимство.

За натрупването на някой ценности е необходимо време, то е предпоставка за създаване на дългосрочни конкурентни предимства ( доброжелателност, лоялност, доверие) на клиент, вътрешно оформена култура: производствен и организационен опит. Тези ценности може да осигурят при равни други условия по-висока конкурентна способност във времето, като се накарат другите да чакат. По този начин времето се превръща в предимство. В конкурентната борба за успеха на дадено предприятие са необходими и трите страни на стратегически триъгълник, който са взаимосвързани – предприятия, потребител и конкуренти.