“Скакалците” полазиха ГЕРБ заради еврофондовете

Христо Костурков

 

Уважаема редакция, след изказванията на софийския кмет относно подкрепата му за Беронов, ви изпращам своето мнение. Целта ми, заедно с читателите на вестника ви, е да се опитаме да преосмислим поведението на политици от типа на Бойко Борисов. Този тип политици тепърва ще се налагат като модел в бедния ни на значими фигури общественополитически живот.
Нека да поразсъждаваме и да си отговорим на въпроса: има ли, и ако да, каква е разликата между прагматизъм и практичност? Ето едно определение и един пример. Прагматизъм е придържането към полезните за нас дела и мислене насочено към изгодни, положителни за нас цели. Практичността ще онагледя с пример: ако ходим в парка, по-удобно е да се облечем спортно, вместо да сложим костюм с вратовръзка или високи токчета и елегантна рокля. Понякога между двете понятия почти няма разлика или тя е съвсем незначителна и не се забелязва. Понякога те се припокриват изцяло - едното предполага другото. Защото, за да постигнем успеха в живота, трябва да изходим от практичноста си. Доказателство за това е известната максима "Целта оправдава средствата". Точно чрез нея можем да разграничим прагматизма от практичността. Преследването на ясна и постижима цел е прагматичност. Обикновено такива цели са печалбата, престижността, богатството, кариерата. Практичността се изразява в средствата, избрани за постигането на тези цели. Когато те са правилно и навременно приложени отново говорим за прагматичност. Извършените от нас действия и поправените грешки ни помагат да успеем. Мъдрите владеят баланса между цел и средства. Владеят ли го тези, които се прехвърлят от партия в партия и в момента като скакалци прелитат към ГЕРБ. Те са свикнали на парички в зелено - те са прагматични. За тези нашенски скакалци единствената зелена площ е Европейският съюз и неговите фондове. За да достигнат дотам, те са готови практически на всичко.

Въпросът е че няма политически (не партиен) отпор на деянието.

И к'во праим тогава?

Българинът изгражда политическата си психология на основата на противопоставянето. Всеки се изписва за политически грамотен. Дава съвети, извисява се в очите на слепите и несъзнава, че сам става жертва на онези които с цел да продължат задържането на властта, спекулират с политическата неграмотност на нацията. Защо не се огледаме около нас и оценим живота който изживяваме, че е само един миг. Защо не обединим усилията и се ангажираме с решаването на моментните проблеми с ясната идея, че не от бюрото, офиса, не с думи а единствено с практически дела те могат да бъдат решени. Задаваме ли си въпроса - къде све днес и къде ще бъдем утре. Ще се научим ли да бъдем стопани, ако не положим усилия да преодолеем зависимостта си от другите. До кога ще търсим "гювеча" и ще се задоволяваме с трохите подхвърляни ни от " властоизбраните".
За да има добра основа за живот, трябва да има качествена жизнена среда. Земя, вода , въздух това са факторите влияещи пряко върху флората и фауната определяща здравето на всички живи същества. Можем ли да оценим нашето бездействие и антагонистично отношение, което освен със загуба на време е свързано с гибелта на тези които обичаме.

Политическият нихилизъм пречи на българина за да получи реална информация за своите потребности, които трябва да бъдат в основата на логическите му действия в днешно време. Българският комунизъм заложи основата на противопоставянето. Противопоставяне между собственост и пролетарии, между града и селото, между съселяни и съгражсани, между близки и съседи, между членовете на фамилии. В резултат на с години изграждан личностен антагонизъм, българската комунистическа партия направи българина аполитичен, свикнал с принизението и бедността. Българският комунизъм на гърба на селският стопанин ликвидира чуството за стопанска принадлежност. С изграденият репресивен апарат направи селянина свой електорат въпреки лошите битови условия в които го принуди да живее. Ликвидирайки частнособственическата принадлежност на българският селянин, се ликвидира и българската плодородна земя. Водите, въздухът и горите променихо здравословните си качества. България заприлича на пустиня. Манталитетът на комунистическия лидер се прехвърли в политическата опозиция. Противопоставеността между опозиционните лидери определя комунистеческата ими принадлежност. И отново всичко на гърба на българският селянин. Селските деца напускат родните места, Тези които са съхранили в себе си селската чест и достойнство напускат България.
" Килипираджиите" стават "скакълци". Жаждата за обсебване на еврофондовете отлагат времето за развитие на българското село. Благоустройство и инфраструктура, селски туризъм, земеделие и животновъдство, определения имащи огромно значение не само за българският селянин но и за българската нация не са разбрани от младото българско поколение. Разумът ще надделее. Ще дойде време когато българинът ще разбере че само с обединение може да бъде спасена България. Времето обаче, подлага на изпитание всички ни и докато едни търсят облагата, а други капчицата живот България ще продължава да затъва.

acrobat reader flash player kostenlosen http://seyvxcm.hostingsociety.com/acrobat-full-version.html acrobat full version