Corruption Panagyurishte :: Големият обир на България: Как спонсор на Гоце източи 7, 5 милиона евро по САПАРД

Големият обир на България: Как спонсор на Гоце източи 7,5 милиона евро по САПАРД
Замесените в аферата с парите по САПАРД източвали едновременно и родната, и европейската хазна

Правен свят

За да предотвратят евентуалния натиск на управляващата коалиция, Ваньо Танов и Бойко Найденов (днес той е директор на Националната следствена служба) споделиха, че сигналът за аферата е дошъл от Германия, а операцията е започнала по инициатива на Европейската служба за борба с финансовите измами (OLAF). Това обаче не е вярно, защото разплитането на "чорапа" започва в България.

Заешката афера
В началото на 2006 г. в ГДБОП пристигат едновременно запитвания от Франция и Германия, които си приличат като две капки вода: "вярно ли е, че наши фирми "реекспортират" заешко месо от Китай, "маскирано" у нас като от Аржентина?"
След проверки антимафиотите изпращат контразапитване какви са количествата. Отговорите ги карат да подскочат като ужилени: за около година и половина за двете държави са били експедирани общо 3800 тона.
Не че съществува проблем в страните от Европейския съюз да се внася заешко месо от Китай. Но килограм аржентински заек се продава на дребно за 10 евро, а килограм китайски - за 5 евро. Сметката на родните аферисти е проста: срещу нищо и никакви инвестиции за "аржентински" амбалаж, те успяват да заработят близо... 19 млн. евро.
По време на разработката антимафиотите установяват, че основни фигури в контрабандната схема са Марио Николов - един от най-големите играчи в месаро-колбасарския бизнес, и Иван Иванов - собственик на ямболската фирма "Птицекланица Чубра" ООД (кратки "трудови" биографии на главните действащи лица публикуваме отделно). Двамата са "окачени" на денонощно подслушваше. То продължава около шест месеца и "отвежда" служителите на ГДБОП право до... президентския спонсор Людмил Стойков. Тоест - докато разследват "заешката" афера, антимафиотите установяват, че Марио Николов и Иван Иванов са част от друга престъпна мрежа, създадена с една-единствена цел: източване на пари от програма САПАРД.
През лятото на 2006 г. материалите от двете разработки са изпратени във ВКП, но до есента не се случва нищо съществено. В смисъл такъв, че по случая с китайските зайци е образувано досъдебно производство, около което се развихря такъв спор на тема подсъдност и компетентност, че "процесуално-следствената" съдба на разработката все още е неизвестна.
Колкото до източването на милионите от САПАРД, развитието на тази сюжетна линия е доста по-сложно. До средата на есен"2006 г. материалите отлежават във ВКП по "обективни" причини. Освен едър предприемач и туристически бос със силно политическо лоби, Людмил Стойков е инициатор за учредяването на бизнес сдружението "Съюз за Перник", което първо издигна кандидатурата на Георги Първанов за втори президентски мандат. А пък Марио Николов е от поколението на онези бизнесмени, които бяха "орисани" по време на прехода да трансформират политическия монопол на бившата БКП в икономическа власт.

Ударът "САПАРД"
Според разследващите задачите на участниците в международната престъпна мрежа са разпределени така. Българите пишат проекти и кандидатстват за финансиране по програма САПАРД, а германците и швейцарците доставят стара техника, която предварително е "освежена" и е снабдена с документи за чисто нова. За да може да извлекат максимални печалби с минимални усилия, чужденците завишават многократно цените на вехториите, като прибират и "полагащия" им се ДДС за износ в държава извън Европейския съюз.
Накрая разходите по проектите се представят в Агенция САПАРД към Държавен фон "Земеделие" (днес Разплащателна агенция), където съответните чиновници одобряват "инвестираните" средства и възстановяват 75 на сто от тях по утвърдената практика на ЕС: 50% по линия на програма САПАРД и 25% - от нашата държава.
Разследващите на аферата с парите на САПАРД са установили и още нещо важно: машините, внасяни уж от Германия и Швейцария, всъщност са ... български.
Тоест - аферистите са източвали едновременно и родната, и европейската хазна по следната схема:
Българските фирми "Сунимекс" (създадена в началото на 90-те години на миналия век от покойния вече легендарен контрабандист на оръжие Исмет Тюркмен, нещатен служител на бившето Второ главно управление на ДС и баща на разстреляния през лятото на 2003 г. Филип Найденов - Фатик), "Ружие" АД и "Палмигруп" АД продават пет нови (по документи) машини на ирландски офшорки срещу скромните 50-60 000 евро.
На свой ред офшорките препродават същите машини на немската фирма "Райзхагер" за по 290 000-300 000 евро "парчето".
В цеховете на "Райзхагер" вехториите се пребоядисват, пренабиват им се нови фабрични номера и се "окомплектоват" с чисто нови документи.
След това "Райзхагер" продава машините на кръга от фирми на аферистите - "Птицекланица Чубра", "Еврофриго", "Родопа Мийт", "Родопа Голд" и "Родопа Консерв". Като само за една от тях "Птицекланица Чубра" брои 341 700 евро.
Когато аферистите получат субсидиите по програма САПАРД, българските фирми превеждат по банков път на партньорите си в Германия сумите за "новите машини", които се разпределят така: "Райзхагер" заделя за себе си 20% комисионна, а останалите 80% вкарва в сметките на 115-офшорната компания "Кингстън Ентърпрайсис", регистрирана в щата Делауеър.
А накрая - след около година, година и половина, "Кингстън Ентърпраисис" връща парите в България. Под формата на чуждестранни инвестиции, предназначени за стабилизиране на туристическия бизнес на Людмил Стойков, в чийто дом при обиска са открити документи, упълномощаващи дългогодишната му приятелка Елза Радкова да се разпорежда с парите на тази офшорка.

Пловдивската връзка
Софийската градска прокуратура (СГП) работи по още три случая, в които са замесени освен споменатите вече "източвачи" на САПАРД и автори на заешката афера, и друг един "президентски" човек - пловдивският крупен предприемач Георги Гергов.
В далечната 1991 г. монополистът в месаро-колбасарския бизнес - Държавното стопанско обединение (ДСО) "Родопа", поръчва в САЩ седем поточни линии за 210 000 долара, а след месеци обединението е разбито на обособени части с цел по-бързото му раздържавяване. Столичното предприятие е преименувано на "Месокомбинат София" ЕООД. Щатските машини, незнайно защо, са докарани именно в него, а на 25 ноември 1992 г. са заложени в банка "Хеброс" за кредит от 630 000 долара.
Следващото десетилетие "Месокомбинат София" не успява да върне борча си.
През януари 2002 г. в играта влиза "Елпин Трейд Интернешънъл" АД, собственост на Марио Николов, брат му Петър и "Родопаимпекс" АД, което купува задълженията на месокомбината към банката и слага ръка на ипотекираното оборудване
Три месеца по-късно - на 4 март, новият собственик продава машините за 200 000 лв. на пловдивското дружество "Месодобив и месопреработка Маноле", чиито собственици са Байрие Рамадан Акиф и Петър Петров. Сделката не е съпроводена със задължителната фактура, не е начислен и задължителният данък върху добавената стойност (ДДС) в размер на 40 000 лева.
На 28 март 2002 г. Акиф и Петров "завъртат" нова престъпна схема: вкарват "дребните" машини като апортна вноска в капитала на пловдивската фирма "Ружие" АД, чиито основни собственици са "Елпин Трейд Интернешънъл" (14,41%) и офшорната компания "Бора Инвестмънтс Лимитед" (85,20%), регистрирана в китната карибска държавица Белиз.
Интересното тук е, че само за 24 дни стойността на машините е "нараснала" 200 пъти: апортната вноска е фиксирана на 40 млн. лв., а "Ружие" АД прибира 8 млн. лв. незаконен ДДС.
След още две седмици кръгът е затворен -"Месодобив и месопреработка Маноле" продава акциите си от "Ружие" АД на офшорката "Бора Инвестмънт Лимитед".
В края на 2002 г., при ревизия на "Ружие" АД, данъчните под тепетата установяват, че цената на поточните линии е силно завишена. Те завиждат дело в Пловдивския окръжен съд за възстановяване на 8-те милиона ДДС, източени от държавата.
На 13 октомври 2003 г. обаче магистратите се произнасят в полза на "Ружие" АД, защото според вещите лица по делото стойността на поточните линии била изчислена ... коректно. Шест месеца по-късно състав на ВАС потвърждава първоинстанционното решение.
Нямайки какво друго да сторят, пловдивските "бирници" сезират Софийската градска прокуратура (СГП), тъй като междувременно седалището на "Ружие" АД е преместено в столицата. Две години по-късно проверката приключва и по случая е образувано досъдебно производство срещу неизвестен извършител.
"Цялата система е направена с цел източване на пари от държавния бюджет. Извършени са множество фиктивни сделки, апорти, цесии, "кухи сделки" и вливания на едни фирми в други. Всички сделки обаче са били само по документи, защото на бял свят няма нищо реално. След "изсмукването" на 8-те милиона, "бизнесмените" са направили още четири опита за незаконно теглене на ДДС, прехвърляйки старите американски поточни линии от една фирма на друга, но те са се оказали неуспешни", споделят за сп. "Правен свят" хора, запознати с хода на разследването.
По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, а вещите лица "разпростират" аргументите си върху 500 страници. Според тях това е класически пример за данъчни измами. В част от тях е участвал и бивш заместник-министър на промишлеността от правителството на проф. Любен Беров (1993-1994г.), но неговата самоличност все още се пази в тайна.
Наблюдаващият прокурор Пламен Панайотов е готов да повдигне обвинения срещу Марио Николов и още 12 негови съучастници по три текста от Наказателния кодекс:
- чл.227 б: "Търговец, който изпадне в неплатежоспособност и в 30-дневен срок от спиране на плащанията не заяви това пред съда, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба до пет хиляди лева";
- чл.256: "Който чрез използване на документ с невярно съдържание или на неистински или преправен документ получи от държавния бюджет неследваща се парична сума в големи размери или даде възможност на друго лице да получи такава сума, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години и глоба от хиляда до пет хиляди лева";
- чл.277: "Който съзнателно премахне или повреди печат, поставен на законно основание от орган на властта, частен съдебен изпълнител или помощник частен съдебен изпълнител върху движима или недвижима вещ са знак, че достъпът или разпореждането с нея са ограничени, се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба от сто до триста лева."
Разследването е установило други две схеми за източване на бюджета, в които участва "фирменото съзвездие", изградено около Марио Николов.
Едната е колкото смехотворна, толкова и показателна за лековерието, с което т.нар. компетентни органи щедро опразват държавната хазна.
През 2002 г. "Елпин Трейд Интернешънъл" АД на Марио Николов и брат му плаща (по документи, разбира се) 12 млн. лв. на споменатата вече офшорка "Кингстън Ентърпрайсис" за "покупка" на американски софтуер за ... гушене на водоплаващи птици, след което съвсем "законно" си възстановява ДДС в размер на 2,4 млн. лева. Съвсем естествено в България не пристига никакъв софтуер. А в отговор на нашето запитване ФБР е категорично, че в САЩ компания под името "Кингстън Ентърпрайсис" не е регистрирана. Е, феберейците отвъд Атлантика може и да не знаят, но за нас не е никаква загадка кой и по какъв начин дърпа конците на "Кингстън Ентърпрайсис": президентският човек Людмил Стойков чрез спътницата си в живота Елза Радкова.