Corruption Panagyurishte :: От БДС до НАССР

С глобализацията на търговията с хранителни продукти възникна необходимост от уеднаквяване на изискванията на страните производителки за международния пазар.

Международната здравна организация WHO (World Health Organization), Световната организация по прехрана FAO (Food and Agriculture Organization of the United Nation) съвместно със Световната търговска организация WTO (World Trade съвместно със Световната търговска организация WTO (World Trade Organization), обединяват усилия си при създаването на Комисията Кодекс Алиментариус (от латински – Комисия по хранително законодателство) и разработват система HACCP (Hazard Analysis and Critical Control Point), в основата, на която са седемте международно признати принципа на НАССР.

1. Анализ на опасностите
2. Определяне на критичните точки за контрол (КТК).
3. Определяне на критични граници за всяка КТК
4. Определяне на процедури на мониторинг на КТК
5. Разработване на коригиращи действия
6. Валидиране на разработения НАССР план
7. Документация и записи на НАССР

НАССР се приема от много страни, като единствено приемливия подход за безопасност на храните и напитките, а в някои от тях е част от задължителните нормативни изисквания. НАССР е необходимо условие за износ за САЩ и Канада. Преработвателите и производителите на храни от страните членки на Европейския съюз следва да внедрят НАССР до 01.01.2006 г., съгласно Регламент 852/2004 ЕС. В България предприятията въвеждат поетапно НАССР до 01.01.2007, като първи са месопреработвателите - до 01.01.2006.

Стандартът за управление на качеството ISO 9001:2000 държи сметка за очакванията на потребителите, сред които разбира се най-важно е безопасността на хранителните продукти. Интегрирането на СУК по ISO 9001:2000 със Системата за управление безопасността на хранителните продукти е по-ефективно от гледна точка на безопасността на хранителните продукти. Интегрирането на СУК по ISO 9001:2000 със Системата за управление безопасността на хранителните продукти е по-ефективно от гледна точка на удовлетвореността на потребителя , отколкото прилагането на тези системи по отделно.

За подпомагане разработването на интегрирани системи за управление на качеството, в предприятия от хранителната промишленост, ISO/TK34 разработва през 2001 г. допълващ стандарти ISO 15161:2001 “Ръководство за прилагане стандарта ISO 9001:2000 в хранителната и питейна промишленост”, което обхваща всички аспекти на на качеството и дава препоръки как да се интегрира системата HACCP в действащата система за управление на качеството.

На 01.09.2005г. излезе окончателната версия на ISO 22000:2005 ”Системи за управление на безопасността на храните – Изисквания към всяка организация от хранителната верига". Новият стандарт има сходни структура и терминология с ISO 9001:2000, което улеснява разработването и сертифицирането на интегрирани СУК-СУБХ по ISO 9001:2000 – ISO 22000:2005.

Главната идея на НАССР е да насочи ресурсите на предприятието към тези етапи от технологичните процеси и условия на производство, които се явяват критични за безопасността на хранителните продукти и да елиминира, предотврати или намали до приемливо ниво риска от хранително заболяване, натравяне или нараняване на потребителя.

За да функционира ефективно системата НАССР, тя следва да се поддържа от ръководството на предприятието, да бъде разработена и внедрена като част от общите процеси на управлението на предприятието.

Защо е нужна системата НАССР на предприятията?

Внедряването на тази система се изисква от търговци, стремящи се да купуват безопасна продукция.
Чуждите инвеститори охотно правят капиталовложения, ако има действащ НАССР в предприятието.
Предизвиква интерес у местната администрация и е лесно да си осигурите подкрепата й.
Дава преимущество при участието във важни търгове.
Включва се в законодателството и регламента на много страни. Когато производител иска да излезе на външния пазар, прилагането на НАССР е задължително.
изисква се от Закона за храните.
признава се от много застрахователни компании и е сериозен аргумент при съдебни искове

Процесите на производство на хранителни продукти не могат да се оставят на случайността, а трябва постоянно да се наблюдават и контролират. Принципите на НАССР системата се отнасят до определяне на местата за контрол (КТК), начините за мониторинг и коригиращи действия. Последните се прилагат в случаите, когато КТК излезе извън контрол и безопасността на произвежданите храни и напитки е застрашена.

Наличието на НАССР система по Закона за храните се извършва от РИОКОЗ или ДВСК. Проверката на съответствието на НАССР системата с изискванията и получаването на международно признат сертификат се извършва след успешен сертификационен одит, какъвто може да бъде извършен от Тюф Норд България ЕООД.

Целта на системата е да не допуска замърсяване и заразяване на храните.

За производителите HACCP има най-сериозни изисквания - с постоянен контрол на местата и процедурите, където има предпоставки за допускане на опасности.

За заведенията за хранене, макар че количеството на приготвяните храни е по-малко, контролът трябва да е по-широк и всеобхватен, поради разнообразието на менюто, което се предлага - много видове входящи продукти и готови ястия.

При търговията с храни е възможно въвеждането на съкратени процедури по HACCP - тук опасностите обикновено възникват само при съхранение на храните - пакетирани и непакетирани. За такава възможност загатва и самата нормативна база - чл. 18, ал. 1 от Закона за храните.

В случаите, когато собственикът/управителят на обекта е въвел добри хигиенни практики и персоналът е достатъчно обучен, може да се каже, че HACCP почти е въведен. Остава само документирането.
Документирането - това е новото и различното от досегашните условия. Всички действия и указания, предприети във връзка с безопасността на храните, трябва да бъдат документирани и проконтролирани.

Разбира се, възможно е и формално отношение. Не само, че е възможно, но е и неизбежно - попълване на документите наизуст и само за да се отбие номерът.
Единственият коректив за това е: формалното документиране неизбежно поражда и недобро обслужване, а пазарът непрекъснато завишава критериите си.

Практически етапи на HACCP

1. Подробно разглеждане на технологичните процеси, последователността и хигиената при дейността на обекта.

2. Анализ на всички етапи - за възможните опасности, местата и времето на тяхното проявяване.

3. Изготвяне на пакет от предпазни мерки и вътрешен надзор, които да поставят под контрол опасностите за замърсяване и заразяване на храните.

4. Изготвяне на документация за наблюдение и контрол, която точно да регистрира кой, кога и по какъв начин извършва или проверява извършеното.

Днес особенно важно за работещите в аграрно-хранителния сектор/АХС/ е да се преориентират и адаптират своевременно, така че българските продукти да станат конкурентноспособни, т.е. да могат да се реализират в пазара на ЕС. АХС включва всички звена от хранителната верига: зърнопроизводство, зърнодобив, хлебодобив, сладкарски изделия и др., млекодобив и млекопрерабатване, месодобив и производство на колбаси, производство на тютюн и цигари, производство на маслодайни растения и маслодобив, производство на захародайни растения и захаропроизводство, пивоварство и др.на хранителния продукт.

В България НАССР системата може да стане ефективна само когато всички участници в АХС осъзнаят, че внедряването на превантивен контрол и коригиращи действия при наличие на несъответствие, трябва да става на всеки един цикъл от производствените процеси от отглеждането във фермата, през преработката до търговията. Необходимо е участниците във веригата на производство да разберат, че само тогава българските продукти от този сектор ще бъдат приета на европейския и на световните пазари.

Нормативни документи.

ISO 22000:2005 "Системи за управление на безопасността на храните - изисквания към организациите от хранителната верига", където организацията трябва да демонстрира своята способност да контролира хранителните опасности, за да осигури, че храните са безопасни по време на потребление. Той е приложим за всички организации, независимо от големината им, които са включени в който и да е аспект на хранителната верига и които желаят да приложат системи, гарантиращи безопасност на хранителните продукти.

Директно включени организации (без посочените примери да са изчерпателни) са:
• производители на фуражи;
• селскостопански производители;
• фермери;
• производители на инградиенти;
• производители на хранителни продукти;
• търговци на дребно;
• заведения за хранене;
• кетъринг оператори;
• организации доставящи услуги като почистване, транспорт, съхранение и дистрибуция.
Индиректно включени в хранителната верига са:
• производители на оборудване;
• почистващи препарати;
• опаковки и други материали, попадащи в контакт с храните.

"HACCP" изисква от всеки обект сам да анализира своите подготвителни методи, за да може да се идентифицират контролно-критичните точки и да се наложат критични граници, както и процедури за наблюдение на тези точки. Важен момент от отговорностите на всеки обект е да бъдат наложени и поддържани данни, които документират съответствието или несъответствието със заложените критични граници за всяка критична точка и по този начин да се постигне един постоянен самоконтрол.

Системата "HACCP" позволява на контролиращите органи по-подробно и по-точно да определят нивото на съответствие с изискванията към даден обект от хранителната верига. Чрез прилагането на "HACCP" могат да се проверят условията и състоянието на обекта както в момента на проверка така и при предишни периоди. По този начин контролиращите органи могат по-добре да определят дали всички действащи процеси се контролират.

Замърсители в храни

Съгласно българското законодателство са разработени наредби, които забраняват производството и търговията с храни, които съдържат замърсители над нормите.

Накои от тях са :

-Наредба №5 за хигиенните норми за пределно допустимите количества от химични и биологични замърсители в хранителните продукти, която установява реда и начина за определяне им.

Наредба №11 за нормите за максимално допустими количества на микотоксини като замърсители в храните, която установява реда за вземане на проби и изискванията към методите за анализ, прилагани при провеждането на държавния контрол.

Наредба №12 за нормите за максимално допустими количества от тежки метали като замърсители в храни, за реда за вземане на проби и изискванията към методите за анализ, прилагани при провеждането на държавния контрол.

Дания е сред страните, гарантиращи най-високи стандарти за безопасност на храните. Това се обуславя от дългогодишните традиции в сътрудничеството между различните компании в бранша – от производителите на фураж, фермерите, кланиците и другите преработващи компании до търговските асоциации и държавните органи. Всички те са част от една установена, добре работеща система, която се основава на подробна документация, добра последователност и ефективен контрол.

Датската система предвижда проверка и контрол за всякакъв вид болести, вредни вещества и други фактори от значение за гарантиране безопасността на храните. Системата работи от години и дава възможност да се проследи всяка евентуална епидемия до първоначално заразеното животно. Обстойната документация и надежден контрол също са от важно значение за свеждане до минимум и елиминиране на болестите и вредните вещества в хранителните продукти

Например
Във всички кланици се извършват тестове на месото от едър рогат добитък за наличието на следи от:

антибиотици
химични вещества
хормони
бета-агонисти
пестициди
вредни субстанции, вследствие на екологични замърсявания (напр. тежки метали)
зоонози (като салмонела и E. Coli 0157)
санитарни тестове за наличие на E. coli чрез изследване на животински секрети.

Ветеринарен контрол/ HACCP

Ветеринари и сътрудници от Датската ветеринарна и санитарна администрация работят непрекъснато с датските кланици. Те осъществяват контрол върху живите животни, както и проверка на месото и органите на животните след тяхното умъртвяване. Само животинско месо, което е одобрени за консумация според изискванията на ЕС може да бъде пакетирано и пуснато в продажба или да подлежи на допълнителна обработка.Всички датски кланици имат HACCP – система за ветеринарен контрол, която е проверена и одобрена от Датската ветеринарна и санитарна администрация. Датското месо се продава по целия свят и по тази причина датските кланици използват в допълнение към системата HACCP други системи за управление на качеството, базирани или на специфични потребителски изисквания, или на международно възприети стандарти.

Нагоре

Тагове: НАССР,

Гласувай:

Подобни постинги

НАССР и ССК(система за самоконтрол)
Консултации за откриване на хранителен о...
Изисквания за регистрация на Бистро

Следващ постинг

Предишен постинг

Хранително-промишлени технологии. Класификация на хранително-промишлените технологии според използуваните базисни процеси. Основни понятия.

Общините поемат ремонтите в техникумите

Коментари

1. анонимен - WJlIXVNmuKARLTIwR
28.05.2011 15:14

YouВ’re on top of the game. Thanks for sharnig.