Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.09.2011 15:36 - Икономическа същност и предназначение на държавните заеми
Автор: corruption Категория: Регионални   
Прочетен: 3997 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 04.09.2011 15:36


Въпрос №8 

                         ДЪРЖАВНИ ЗАЕМИ

 

I.       Икономическа същност и предназначение на държавните заеми.

1.1 Връзка и зависимост между заемите и данъците

1.2 Държавен заем и фирмен кредит

II. Операции с ДЦК

III. Класификация на държавните заеми

IV. Управление на държавния дълг

4.1 Система и организация на набиране на заемите

4.2 Способи за погасяване на заемите – рефинансиране и конверсия на държавните заеми

Държавните заеми са една от основните форми за набиране на държавните приходи. Тяхното утвърждаване във финансовата система на страните наред с данъците се дължи на непрекъснато нарастване на държавните разходи и на политиката за дефицитно финансиране, прилагана от правителствата. Държавните заеми са важен елемент на мобилизирането на финансовите ресурси. В съвременната финансова теория заемите се възприемат като:

-         инструмент за акумулиране на средства за покриване на държавния недостиг.

-         Инструмент на финансовата система за мобилизиране на свободните парични средства и капитали.

-         На съвременния етап от развитието на икономиката на нашата страна те се разглеждат като балансьор на паричните потоци и наличните стокови фондове. То противодейства на инфлационния натиск на свободните пари в обръщение върху стоковия пазар.

В свободните пазарни отношения съгласно паричната теория множеството пари в обръщение при определено равнище на предлагане на стоковия пазар упражнява инфлационен натиск, в следствие на което високото търсене стимулира инфлацията. Финансистите смятат, че стимулиране на инвестирането на свободните парични потоци във финансови инструменти легитимиращи държавния дълг противодействат на инфлацията. Държавният заем е явление характеризиращо се със специфично движение на парите между държавата от една страна и финансовите агенти,притежаващи свободни парични средства. На практика държавата се явява заместител на тези парични средства.

 Съвременната държава използва кредита като метод за набиране на пари,като основна причина за това е непрекъснато засилващата и роля в покриването на държавните разходи. Характерно е,че като метод за събиране на парични средства кредитът и в случая заемитесе използват поравно с данъците. Те остават предпочитано средство за бързо мобилизиране на временно свободните пари в националната икономика и заедно с данъците са основа за изпълнението на държавната икономическа и социална политика. Държавните заеми имат две основни форми – вътрешни и външни.

По принцип отношение към националната финансова система имат предимно вътрешни заеми. При тях държавата заема пари от физическите и юридическите лица и ги използва за финансиране на своите разходи. Движението на парите, мобилизирани по линията на заемите е част от движението на парите, характерно за кредита въобще. По тази причина икономическата основа на държавния заем е движението на заемния капитал. Икономическата наука определя заемния капитал като обикновена стока, която се предлага на паричните и финансови пазари.

Използването на заемите като метод за набиране на проходи е един от основните фактори за балансирането на държавните бюджети. Причина за това е тясната връзка и зависимост на заемите от данъците. Това е така, защото като метод за мобилизиране на пари заемът по своята същност се различава от данъците. Но неговото издължаване зависи и се определя изключително от данъците. По принцип всяко увеличение на държавните заеми предизвиква, макар и не веднага покачване в данъчните постъпления. Това състояние на нещата е предизвикано от обстоятелството, че голяма част от парите мобилизирани чрез заем се изразходват непроизводително. Непроизводителното потребление на заемния капитал не позволява на държавата да обезпечи самовъзвращаемост на кредита / така както става при кредитите, които се ползват от фирмите /. И в крайна сметка източник за погасяване на заемите остават данъците.

По какво заемите си приличат с данъците? – заемът е мобилизиране на временно свободните средства на финансовите субекти. Във всички случаи той има възмезден характер, който се изразява в обстоятелството, че на датата на падежа / на датата на последния срок от изтичането на периода, за който се предоставени средствата / държавата възстановява стойността на заема плюс обещания доход / плюс обещаната лихва /.

Данъците имат безвъзмезден и принудителен характер. Погасяването на заемите, поради това че разходите имат непроизводителен характер във всички случаи се осъществява за сметка на данъците. Данъците са част от доходите, иззети от данъкоплатците. Заемите са източник на допълнителен доход за финансовите субекти, като компенсация на изземването на тези средства временно от личните им спестявания. Държавата предпочита набирането на допълнително необходимите й средства за покриването на бюджетния дефицит или за финансиране на определени инвестиционни намерения със заемите, поради следните обстоятелства :

+ данъкът е непопулярно средство за изземване на част от доходите на финансовите субекти и то неминуемо е свързано с разрушаване имиджа на правителството.

+ процедурата по съгласуването и реализирането на данъците и постъпленията на очакваните средства е значително дълга. При използването на кредитния метод / на държавните заеми / правителството има възможност чрез посредничеството на банковата система в кратки срокове да мобилизира значителни средства и своевременно да реши своите финансови проблеми.

Изследването на същността на държавните заеми изисква да уточним приликите и отликате между фирмения кредит и държавния заем. Приликите между двете форми на кредита са свързани с :

-         Факта, че техен източник са временно свободните, незаангажирани в производството парични капитали на икономическите агенти.

-         Обстоятелството, че в двата случая кредитополучателят се задължава да върне получения кредит заедно с полагащата им се лихва.

По – важно значение за анализа на финансовите аспекти на заемите обаче имат различието между държавния и фирмените кредити. То се изразява в това, че :

-   В преобладаващата си част фирменият кредит е обслужван от потребностите на производството, във всички случаи той се използва като капитал. Това означава, че парите използвани за погасяване на заема ще се реализират от производителното използване на заемния капитал.

Това не може да се очаква от заема предоставен на държавата. Поради това, че основната част от нейните разходи се използват за непроизводително потребление. В следствие на това, държавният заем не може да има характер на самовъзвращаемост. В този смисъл държавните заеми се използват като средство за парично плащане. Инвестициите в областта на производството се покриват от реализираната печалба и затова,когато се прави оценка дали даден заем е изгоден, цената / лихвата / се сравнява с процента на доходността на фирмата.

По какъв начин се покриват задълженията на държавата по кредит / чрез нови заеми /, цената на лихвите се записват по бюджета – разходи за погасяване на дългове.

II.   Операции с ДЦК

Сключването, управлението и погасяването на държавните заеми се осъществява с емитирането, плащането и обратното изкупуване на ДЦК.

Осъществява се на паричния и капиталовия пазар чрез операциите с ДЦК.

Облигация – класическа форма на ДЦК / облигация означава задължение /. Това е документ,който държавата издава на вносителя на част от неговите спестявания и на датата на падежа може да претендира да получи желания доход. Облигацията е носител на фиктивен капитал. Затова, защото финансистите разглеждат капитала като източник на задължителен доход, а тези средства се движат чрез облигациите. Заемите са в известна степен капитал за вложителя,защото той ще получи доход, но за държавата не е, защото от инвестирането на тези пари тя не получава нищо.

Първоначалното пласиране на ценните книжа се реализира на паричните пазари, чрез посредничеството на банките. Покупко – продажбата им се осъществява на капиталовия пазар. Интензивността на операциите с ценни книжа е в зависимост от вида на заема и лихвата по него. Влияние оказва търсенето и предлагането на заемни капитали.

 

Облигациите имат няколко характеристики :

-               номинална стойност – това е стойността, обявена на лицевата част на облигацията. Тя представлява част от стойността на общия дълг. Това е стойността, по която се емитират, т.е. се отпечатват облигациите по държавния дълг;

-               емисионна стойност – по която се реализират ДЦК. Тя може да бъде равна на номиналната, но в преобладаващия брои случаи е по – ниска. Разликата е дохода на институцията, която пласира облигациите;

-               пазарна стойност / пазарен курс / - реалната стойност на облигацията на вторичното планиране на капиталовия пазар. Цената се определя не от номиналната, а се влияе от следните фактори – доходност на облигациите, пазарния лихвен процент, потребностите на държавата от заемен капитал и общата политика и икономическа канюнктура в страната.

Възможностите за пласиране се определят от вида /продължителността/ на заема и лихвения процент.

От какво се определя лихвеният процент? – той трябва да бъде достатъчно висок, че да стимулира спестителите и достатъчно нисък, за да бъде поносим от държавата при неговото погасяване, при погасяването на кредита.

III.           Класификация на държавните заеми

В основата на класификацията на държавните заеми стоят различни критерии : срок за сключване и погасяване на заема; величината на лихвата и начина на нейното погасяване; състоянието на пазара и финансовата политика на държавата.

Основната класификация на заемите възприета в международните финанси е диференцирането им на външни и вътрешни.

-               външните заеми се сключват на международните валутни пазари и се деноминират в конвертируема международна валута / долар, евро, йена, швейцарски франк, британски паунд и др. /. Външните държавни заеми са присъщи на слабо развитите държави, каквито бяхме и ние;

-                вътрешните заеми са присъщи на силно развитите страни. В зависимост от това кое звено на властта, на държавната власт, инициира сключването на заемите, заемите биват – централни и местни.

В зависимост от начина на погасяване на държавните заеми, те биват – лихвени и лотариини.

  * при лихвените заеми в зависимост от срока на заема, погасяването на лихвата може да стане на датата на падежа заедно с номинала, а при дългосрочните чрез т. нар. “рязане на купони”.

  * при лотариините заеми лихвата, полагаща се на облигациите от определена серия се предоставя на облигационерите, чиито облигации са спечелени на лотарията. Останалите се погасяват по номинал.

В зависимост от продължителността на представянето на средствата за заем, заемите се дефинират на текущи / срок – седмици или месеци /; краткосрочни / до 1 година /; средносрочни / до 3 години /; дългосрочни / 3 – 10 години /. В развитите страни – краткосрочни / до 3 години /; средносрочни / 4 – 9 години /; дългосрочни / 10 – 30 години.

В зависимост от формата на съществуване заемът може да бъде представляван от налични облигации / налични официални копюри / или безналични, които се документират от т. нар. Сертификати. Характерно е, че и двата вида имат равна юридическа стойност и могат да се търгуват на вторичния пазар. В първия случай купуват се копюри и лицето не присъства, при другия има списък на кредиторите на банката – има име на сертификата.

IV. Управление на държавния дълг

Под държавен дълг следва да се разбира общата сума на парите, които държавата дължи на своите кредитори към определена дата. Управлението на държавния дълг е система от мероприятия на държавата в областта на сключването и емисията на заеми; съблюдаване на условията на заемната сделка, които условия включват – срок, цена, лихва и тяхната промяна и погасяването на заемите с настъпил падеж.

Важно място в системата на управлението на дълга заема емисията на заемите и тяхното пласиране. Емисията на заемите и пласирането на ДЦК, т.е. сключването на заемите – чрез подписка, организирана от държавата или банките; чрез посредничеството на дадена банка или банкова група.

Сключването на заеми чрез подписка изисква предварително оповестяване на условията на заема на базата, на която желаещите се регистрират при специално подготвено за това лице от държавата или банката. Като цяло откриването на емисията се предхожда от публична компания, която има за цел да насърчи спестителите да предоставят своите средства на държавата. Успехът на дадена подписка зависи от нивото на лихвения процент.

Емисията на ДЦК може да се осъществи по номинал. В този случай доходите се определят под формата на лихва.

Емисия над номинала – тук доходът се явява разликата между номиналната стойност и емисионната стойност.

Възможно е в условията на заема да е предвидено индексиране на сумите в случаи на инфлационна конюнктура. У нас това се извърши в периода 1996 г. – 1997 г. във връзка с развихрилата се по онова време инфлация.

Понастоящем сключването на заеми се осъществява чрез посредничеството на група от банки. На практика това се реализира чрез предварителна договореност между търговските и емисионната банки. На основата на тази договореност се формира доходността на облигациите от определен заем. Чрез посредничеството на банките държавата в съкратен срок инкасира необходимите й средства.

4.2 Способи / начини / за погасяване на заемите – рефинансиране и конверсия на държавните заеми

Предимството на заема е,че чрез процедурата на възобновяване на заемите, държавата си осигурява текущ ресурс за покриване на задълженията от предходните заеми. Тази процедура се нарича рефинансиране на държавния дълг. При него издължаването на дълга се осъществява чрез емисия на нови заеми, с които сумата му се прехвърля напред във времето. Във финансовата теория и практика са познати следните начини за погасяване :

-   Изплащане на стойността на облигациите и доходите по тях с настъпил падеж;

-    Изплащане на текущите лихви по дългосрочните кредити;

-   Провеждане на печеливши тиражи по лотариините заеми;

-   Изкупуване на дължавните облигации на фондовата борса непосредствено от кредиторите.

Това са процедурите на т.нар. касово изпълнение на централния бюджет / касово погасяване на държавните заеми /.

В процеса на обслужване на държавния дълг са възможни обстоятелства налагащи промяната на първоначалните условия по дълговете касаещи лихвата и срока по тях. Тези процедури имат следните характеристики :

 * конверсия на държавните заеми – това е юридическа процедура, при която държавата предлага на притежателите на ДЦК намален лихвен процент, който й позволява по – лека поносимост на дълга. Във финансовата теория се разграничават 3 конверсии :

# Задължителна конверсия – при нея държавата налага промяна на лихвения процент, без да се съобразява с мнението на своите кредитори.

# Принудителна конверсия – в случая държавата обявява алтернатива между предсрочно издължаване на заема и подписка на нов заем при по – приемливи лихвени условия. При това положение кредиторите предпочитат втората.

# Доброволна конверсия – държавата предоставя необходимата свобода на кредиторите при намален лихвен процент.

Всички видове конверсия са свързани с промяната на лихвения процент.

Когато правителството предложи промяна и на сроковете, тогава е налице частен случай на конверсията, наричана консолидация. Когато по различни причини държавата не може да осъществи плащанията в срок, тя може да поиска отсрочка на плащането.

Явление, което в световната практика се нарича мораториум. Мораториумът по плащането на външните дългове е най – категорично доказателство за финансовия коланс на дадена страна. Когато правителството не е в състояние да плаща своите дългове може да обяви държавен фалит. Нашата държава е изпадала в такова състояние през 1990 г., когато обяви мораториум на външния дълг.






Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: corruption
Категория: Регионални
Прочетен: 5429916
Постинги: 330
Коментари: 3471
Гласове: 11158
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031