I.       Същност на държавните разходи / ДР /

               II.       Класификация на държавните разходи

            III.       Разходи за развитието на националната икономика

             IV.       Непроизводителни разходи

4.1. Военни разходи

4.2. Разходи за управлението

4.3. Разходи за външноикономическа намеса

                V.       Социални разходи

5.1. Разходи за социално осигуряване / СО / и социално подпомагане

5.2. Разходи за здравеопазването

5.3. Разходи за образованието, науката и културата

ДР са система за финансиране развитието на националната икономика, за възпроизводтсвото на работна сила за СО  и социално подпомагане на определени категории граждани и за обезпечаване сигурността и независимостта на страната. Тяхната стойност и система на разпределение са показател за състоянието на държавата и насоките на нейната икономическа стратегия и социална политика.

Като понятие на финансите ДР обхващат съществена част от разпределението, което съпътства, изследва всяко производство.

ДР са форма за участие на държавата в решаването на икономически, социални и политически задачи на съответното правителство. В това си качество ДР са инструмент главно на финансово разпределение. Чрез тях събраните и централизирани в бюджета приходи получават строго целево предназначение – за инвестиции; за СО и социално подпомагане; технически прогрес; финансирена на образованието, науката и културата и други.В същото време ДР отразяват една специфична дейност на държавата, която оказва въздействие върху различни страни на общественото възпроизводство.

Обемът на ДР показва каква част от БНП се презарпределя от държавата. Но обемът на разходите не е единственият критерии за ефективността на държавната разходна политика. Важно значение в това отношение има структурирането на ДР, т.е. в кои сектори на националната икономика и в социалната сфера ще бъдат насочени средствата.

От какво зависи избора на това структуриране? – от състоянието на националното стопанство и гражданите на страната. В смисъл общественото производство създава ли достатъчно натрупване част, от което чрез преразпределение може да удовлетвори очакванията на гражданите.

Какво е състоянието у нас ? – стагнация в производството; промяна формата на собственост; наличие на множество граждани нуждаещи се от финансиране с оглед оцеляване. Логично е при това основната част от ДР да бъдат насочени за решаване социалните проблеми на обществото и в по – малка степен за развитието на националната икономика, т.е. за годината на прехода е характерна социалната структура на ДР.

Структурата на ДР може да се представи основно като :

1.      Понятие на финансите – те са форма за преразпределение на БНП.

2.      Разходите са основният инструмент на държавата за намеса и участие в обществения живот.

3.      От икономическа гледна точка ДР са част от НД, която се изземва и разпределя в съответствие с интересите на обществото, дотолкова че те могат да бъдат удовлетворени от стойността на средствата, които се инвестират в съответните направления.

II. Класификация на държавните разходи

Според отношението им към НД И националното богатство биват :

* производителни / инвестиционни / -това са разходи, които държавата прави за инвестиране в националната икономика. Инвестирането в реални активи; усъвършенстване материално – техническата база са гарант за просперитета на икономиката. Характерно за тези разходи е, че водят до увеличаване на националното богатство.

* Непрекопроизводствени – характерното е, че те осигуряват възпроизводство на работната сила и стабилизират жизнения статус на гражданството, което осигурява работната сила. Тук се отнасят разходите за наука, образование, култура, здравеопазване, социално подпомагане, т.е. към онези сфери, които по косвен път осигуряват нарастването на НД и националното богатство.

* непроизводствени разходи – тази група разходи не осигуряват нарастване на НД и богатство, напротив – изяждат го – разходи за поддържане на публичната администрация; национална сигурност и отбрана и др.

В зависимост от икономическото и социално направлениена финансиранеторазходите биват :

- разходи за развитие на националната икономика

- разходи за СО  и социално подпомагане

- разходи за управление

- разходи за образование, наука и култура

- разходи за здравеопазване

- разходи за покриване на държавни дългове

- разходи за външноикономическа намеса

III. Разходи за развитието на националната икономика

Участието на държавата в общественото възпроизводство се обезпечава чрез финансирането на определени сектори и дейности,които имат съществено значение за националното стопанство. Позициите на държавата в съвременното общество,когато преобладаващата част от средствата за производство са в частния сектор и тогава държавата е отговорна да финансира развитието на онези предприятия, които са с преобладаваща държавна собственост и да подпомага развитието на фирми от извъндържавния сектор. На държавата като собственик се предоставя финансирането на обекти с национално значение, предимно от инфраструктурата и комуникацията / изграждането на магистрали, язовири, атомна електроцентрала, дунав мост 2 /.

Тези дейности се изпълняват на основата на отраслови национални програми / нац. Програма за развитието на енергетиката, национална стратегия по сигурността и отбраната /. Тези национални програми се финансират от правителството, т.е. от бюджета, от данъкоплатците.

Функциите на държавата се реализират чрез преки административни мерки,които се прилагат върху секторите финансирани от държавата. Те се реализират чрез решения, постановления, закони, разпоредби и т.н.

В следствие на икономическите мерки намират израз в пряко и непряко подпомагане на отделните отрасли и производството на националната икономика. Чрез икономически мерки държавата регулира дейността на фирмите, независимо от формите на собственост. Държавата оказва влияние на развитието на фирмите, в това число и от частния сектор чрез системата на държавните поръчки. Чрез тях държавата стимулира производството и финансовата активност на фирмите, защото тя е техен клиент. По принцип държавните поръчки се регламентират по специален закон. Целта е да се намери изпълнител, който ще удовлетвори в най – висока степен изискванията на държавата по отношение на дадена поръчка / количество, качество, цена /.

На развитието на националната икономика даържавата влияе чрез преките инвестиции за изграждане на крупни национални обекти /в областта на инфраструктурата и комуникациите /.

Второ направление – това са средствата за финансиране на научните изследвания и експериментални разработки. Този канал е специфична форма на държавно въздействие върху развитието на техническия прогрес целящ издигане техническото равнище на производството и повишаване на конкурентноспособността на произведените изделия.

Стойността на разходите от тези две направления характеризират тенденциите на държавата към усъвършенстване материално – техническата база на националната икономика. Държавата може да стимулира отделните сектори на икономиката чрез предоствяне на временна помощ и кредити при преференциални условия. Така например за развитието на селското стопанство държавата поддържа фонд “Земеделие”, който кредитира селските стопани при облекчени лихвени условия. За развитието на селското стопанство и преработвателната промишленост значителна роля и значение имат средствата от предприсъединителния фонд “САПАРД”.

Облекченията,които се правят на частните фирми се наричат СУБВЕНЦИИ, докато средствата в държавния сектор се наричат ДОТАЦИИ.

IV. Непроизводителни разходи – не съдействат за нарастването на НД и националното богатство.

            Военни разходи – основен и типичен представител, защото разходите по поддръжката на армията,военните мисии, преоборудването нямат никаква възвращаемост. Превъоръжаването на армията изисква 7 – 8 млрд лв. Нарастването на военните разходи идва и от преструктурирането на армията – 105 хилядна армия е по – скъпа от 45 хиляди души – кадрови / платени /. Но тези 45 хиляди души трябва да са с принципно нова подготовка и въоръжение. Девоенизирането на 60 хиляди души също е разход – получените обезщетения – 20 работни заплати. Техническият прогрес се е движел от армията към цивилизацията.

Преки разходи – за превъоръжаване, техника, да са в бойна готовност, но нарастват и косвените разходи – обезщетения на загиналите, пенсионни осигуровки.

            Разходи за управление – разходи свързани с поддържането на изпълнителните и законодателни органи в централния и местен апарат за управление – издръжка на ведомствата, министрествата, прокуратурата и съда, народното събрание и президентството, на полицията и специалните служби за поддържане на реда.

Преки разходи – заплати, материални разходи по поддържането на дейността им, превъоръжаване на органите за държавна сигурност. Разходите се увеличават, защото влиза все по – ново оборудване и техника.

Косвени разходи – за пенсионни осигуровки, СО на трудящите се.

                  Разходи за външно – икономическа намеса – приоритетът за икономически развитите държави.

§ Това явление е характерно за след Втората Световна Война, когато в резултат разпадането на колониалната система се появяват много държави.

§ Конкуренцията на международния пазар.

§ Необходимост от поддържане и стабилизиране на икономическите режими и в слаборазвитите и новосъздадени държави.

§ Разширяване мащабите на международното разделение на труда.

§ Разпадане на социалистическия лагер и Варшавския договор.

Външно – икономическата намеса се осъществява чрез фирми представляващи господстващите нации. Създават се международни специализирани финансови кредитни институции и Международният Валутен Фонд /МВФ/ .

Нараства обменът на специалисти.

Осъществяват се крупни международни и научни експерименти.

Основа на външно – икономическата намеса са нахлуването на капитали от силно развити страни, а също и чрез частието на международни финансово кредитни институции – МВФ, Европейската Банка за развитие и внедряване и др.

До ’89 г. основни наши кредитори бяха банки разположени,обединени в Паришкия и Лондонски клуб – частни банки.

V.Социални разходи

5.1. Разходи за социално осигуряване / СО / и социално подпомагане

В съвременния свят социалните разходи са един съществен дял от разходите финансирани от държавата с тенденция тези разходи да нарастват. Това се определя от нарастващото социално разслояване на населението, особено в слаборазвитите  и развиващите се страни. На второ място това е засилването борбата на бедните за защита на своите икономически и политически права. На трето място е развитието на икономиката на страните като цяло.

За нашата страна  е характерно, че социалните разходи ежегодно нарастват. За пръв път в условията на демокрацията се появи понятието социални помощи и проблемът не е в това, че стойността им не е достатъчна, а в това че не могат да намерят своите адресати следователно броят на регистрираните за социални помощи определя ниската стойност на припадащата се част на всеки от тях.

В групата на социалните разходи влизат разходите за СО – СО са си грижа на социално – осигурителните фондове, които се правят чрез месечните вноски от и за сметка на социално осигурените лица. Поради рязка промяна на структурата на населението / възрастовия състав и трудовата заетост / тези средства са недостатъчни.

Социалните помощи се осъществяват на основата на програмата за социално подпомагане – програми за заетост и програми за енергийни помощи.

5.2. Разходи за здравеопазването – у нас те са по здравните осигуровки на неактивното население / учащи се, пенсионери, военнослужещи и т.н./ и по финансиране дейността на болнични заведения. Основна част от разходите са грижа и отговорност на трудещите се. Тенденцията е разходите в здравеопазването да нарастват поради това, че гражданите имат претенции да бъдат здравно осигурявани и обслужвани на европейско ниво.

5.3. Разходи за образованието, науката и културата

Образованието е било отговорност на държавата. Тя поема всички разходи. Тенденцията на нарастване на разходите е че изисква напрактика да се повиши нивото на квалификация на специалистите.

Съвременните тенденции в образованието са :

o   Работата по международни програми за обмен на студенти и преподаватели – ЕРАЗМУС

o   Поставяне на критерии на нашето образование в съответствие с европейските стандарти – внедряване на тристепенна система на обучение – бакалавър, магистър, доктор.

o   Внедряване на точкова система за отчитане заетостта на студентите.