Corruption Panagyurishte :: ПСИХОАКТИВНИ ПОДПРАВКИ

От хилядите други подправки, които използува човечеството, има смисъл да споменем само тези, които могат да оказват непосредствено влияние върху психиката; вероятно последното в не по-малка степен от вкуса и аромата им е допринесло за широкото им разпространение. Най-силни и несъмнени психоактивни свойства притежава индийското орехче, което вече бе обсъдено.

Ако различните видове пипер имат изгарящ вкус, ментолът, който придава характерния вкус на джоджена (Мentha piperita), прави точно обратното - създава чувство за хлад; ако се инжектира в голяма доза, той може да накара човек да затрепери от студ. Ментолът се използува за освежаване на вкуса и аромата на дъвки, захарни изделия, сладолед, козметични изделия, цигари, напитки и прочие крайно полезни и нужни неща. Плиний Стари смятал, че мирисът на мента стимулира ума, поради което студентите в древен Рим носели венци от джоджен. Ако бъдем точни, ментолът има успокояващо действие, което е още по-силно изразено у ментолизовалерата, познат като валидол. Ментолът изглежда е напълно невинен; досега в медицинската литература е описан само един случай на пристрастяване към него, по-точно към ментови цигари.

Азаронът се съдържа в растението блатен аир (Аcorus calamus), което расте в Европа, Азия и Северна Америка; макар и рядко, то се среща и у нас по течението на Искър, Камчия и Тунджа. Предполага се, че негова родина е Далечния изток, но поради лечебните му свойства още преди хилядолетия то е било пренесено от човека в Близкия изток, а по-късно и в Европа. Народната медицина препоръчва аира като мек стимулант и за подобряване на апетита, а в Турция захаросаните корени са скъпо лакомство. През Голямата депресия в Англия тези, които са нямали пари за цигари, са дъвчели корен от акорус. Най-популярен е този навик у индианците кри в Канада, които използуват корена срещу умората, като аналгетик против зъбобол, главоболие и махмурлук, и за приятен дъх в устата. Хората, които са дъвкали корен от акорус, твърдят, че около 5 см от него действуват като силен стимулант, подобен на амфетамина. При приемане на около 25 см те са уподобили ефекта му на този на LSD (но не се уточнява в какъв смисъл). По всичко изглежда, обаче, че това се отнася само за ефекта на американския акорус; нашият е твърде слабо психоактивен, но затова пък е канцерогенен. В етеричното масло от корените на растението освен азарон се съдържат и други вещества със сходна на мескалина структура. Възможно е влиянието на дрогата да се дължи и на други неизвестни още съставки. Високо съдържание на етерично масло в корена има само през пролетта, но за медицински цели дрогата обикновено се събира през есента. Миристицин, азарон и подобни на тях вещества се съдържат и в корена и семената на магданоза, но изглежда никой не е поглъщал достатъчно количество от тях, за да провери имат ли някакво въздействие върху психиката.

По слабо, но ясно изразено въздействие имат някои от веществата, които традиционно се добавят с цел да разнообразят вкуса на спиртните напитки; при това те забележимо променят и характера на действието им - обикновено към по-лошо. Пословично е тежкото пиянство от мастика или други напитки, съдържащи масло от анасон (Pimpinella anisum). Основна ароматна съставка на анасона е анетолът, който всеки е виждал как кристализира при силно охлаждане на мастиката. Анетолът по структура много прилича на РМА - един халюциноген, известен с опасните си странични ефекти; освен това той и неговите окислителни продукти имат свойства на естрогени, т. е. на женски полови хормони.

Друг известен пример е абсентът, чийто зелен цвят, специфичен вкус и аромат се дължат на пелина (Аrtemisia absynthum); absynthe (фр.), както и wermuth (нем.) означават просто пелин. Пелиновото етерично масло съдържа терпени; смята се, че именно един от тях - туйонът е отговорен за силното действие на абсента върху психиката. Ефектът на абсента силно се отличава от този на чистия алкохол и наподобява повече ефекта от дишане на лепило.

Абсентът е бил изключително популярен в Западна Европа до началото на нашия век. Около зелената напитка възникнал цял култ, а пиенето му се превърнало в разработен ритуал. Вечерното време, в което хората отивали в кръчмата да пийнат чаша абсент, се наричало зеления час (I"heure verte). Изглежда има известна истина в мнението, че абсентьт е стимулирал зараждането на новите виждания в изкуството - импресионизма и по-късно експресионизма. Има много спекулации относно влиянието на абсента върху колорита на този или онзи художник - любима тема на искуствовед-абсентологията е жълтото в картините на Винсент ван Гог. Хроничните пиячи на абсент получавали халюцинации и постепенно изпадали в умопомрачение; най-известната жертва на абсентеизма е същия ван Гог. По причина на силните си вредни ефекти абсентът е бил забранен в повечето страни; днес той се продава само в Португалия, Испания и Андора, но и там го пият предимно туристите. Ето описанието на един наш съвременник, който полюбопитствувал да го опита: "Той ми даде интересни видения, ако щете халюцинации. Предизвика интересен шум в главата ми, ако харесвате нещо да бръмчи в нея. Освен това ми докара интересно главоболие, интересни спазми в стомаха, интересно повръщане и много интересен махмурлук."

Нагоре