Защо финансовата криза прерасна в рецесия
Правителствата трябва да избират между икономическата логика и социалните си потребности

Д-р Джордж Фридман

 

 Миналата събота групата Г-20 се срещна във Вашингтон, после излезе с една безсмислена декларация и съобщи, че ще се събере пак през март 2009 г., а може и по-късно. Стана ясно, че чувството за спешност е изчезнало. Няма го вече усещането за надвиснало над главите им бедствие. Политиците са идеалните сеизмографи при детекцията на предстоящи катастрофи. И реагираха така, сякаш нищо страшно не ги заплашва, пък и САЩ имат нов президент, който едва към март ще определи политиката си, и значи, дотогава нищо не може да се направи. Въпреки крясъците по въпроса, международният ред си остава непроменен. Кризата затихна достатъчно, за да бъде заявено, че засега не е нужно да се прави нищо повече от "сътрудничество" и че всъщност нищо не може да се направи, докато Америка не каже какво ще прави тя самата.
От доста време Европа е обзета от чувството, че сегашната криза бележи края на икономическото превъзходство на САЩ. Затова е парадоксално, че европейските правителства чакат американския президент да каже какво ще прави. А ние си мислехме, че Европа ще използва своето нововъзникнало глобално превъзходство, за да зададе новите параметри на международната система.
Възгледът на Агенция Стратфор остава непроменен. Ние смятаме, че международният ред получи два фатални удара - първият на 8 август, когато Русия и Грузия влязоха във война, и вторият на 11 октомври, когато групата на най-развитите индустриализирани държави Г-7 се събра и не взе никакво общо, интегрирано решение.

Оттук нататък всяка държава трябва да се спасява сама за себе си 
Финансовата криза е смекчена, ако не и преодоляна. Проблемът сега е, че от финансова криза преминахме в циклична рецесия и всяка страна се опитва да намери път за справяне с нея. За разлика от предишните две рецесии, тази е повече глобална, отколкото локална. Но за разлика от 70-те години, когато преживяхме последната глобална рецесия, при сегашната инфлацията и лихвените равнища НЕ хвърчат нагоре.
Всяка рецесия си има своя динамика, различна от останалите. Но всички те имат една обща черта - те налагат наказания и дисциплина на подивелите икономики. Това в момента става по целия свят.
Китай, примерно, е изправен пред сериозен проблем. Китай е експортно-ориентирана икономика, чийто основен пазар са САЩ. Но САЩ навлизат в рецесия и търсенето на китайски стоки пада. Китайските компании винаги са функционирали при малък, дори нищожен марж на печалба, за да постигнат приток на капитал и да изплащат заемите си към банките.  Те са зле капитализирани, липсват им оперативни резерви и няма накъде повече да намаляват цените. Както казахме, рецесиите имат за цел да теглят ножа на слабите и негодните в стадото. Китайската икономика отдавна плаче за такава операция.
Ако този свят се свеждаше само до икономиката, китайците ще изколят негодното сред своето стадо. Но животът е доста по-сложен от икономиката. "Клането" ще доведе до масова безработица. Огромното мнозинство от работещите китайци живеят със заплатите, характерни за Третия свят - те преживяват с не повече от 83 долара на месец. За тях безработицата означава нещо много повече от осуетяване на плановете им за времето след пенсиониране. За тях безработицата значи глад, недохранване и отчаяние. Пекин с право се тревожи за социалните и политически последици от рационалната икономическа политика, която дава резултати само в много дългосрочен период, а никой от нас не живее толкова дълго. 
Затова Пекин готви огромен пакет от стимули. С него китайците ще предотвратят фалитите на фирмите си, преди последните да са изхвърлили на улицата милиони гладни и гневни работници, които търсят сметка за станалото. За Пекин икономическият проблем създава друг, още по-сериозен, който обаче трябва да бъде решен много бързо, защото време няма.
Вторият по-сериозен проблем не е само китайски. При всеки срив на икономиката политиците трябва да решат дали обществото, а значи - и тяхното политическо бъдеще, може да издържи рецептите за лечение на една рецесия. Рецесиите са резултат от натрупването на неефективност и ирационалност във финансовата и икономическата система. Те налагат груба дисциплина и разрушават неефективното, но насърчават всички да станат по-ефективни и производителни. Те отварят вратите за нови бизнес модели и технологии. В САЩ рецесията от 2001 г. помете технологичния сектор, но отвори вратата за Google Inc.

Така че бизнес цикълът работи добре, но човешката цена за това е страшна
В Китай тя вероятно ще доведе до социален хаос. Пекин е решил да запази голяма част от неефективното, за да отложи часа на равносметката. Равносметката рано или късно идва, но за всички нас в случая важи правилото "по-добре късно, отколкото скоро." Икономическата рационалност ще трябва да мине назад и да отстъпи мястото си на социалната необходимост и здравия разум. 
Всяка държава в момента е обърнала поглед навътре, към себе си и мисли дали резервите ще й стигнат, за да изправи на крака компаниите, обречени иначе да изчезнат, какви ще бъдат социалните последици, ако не го направи и дали управляващият режим ще издържи. Затова и срещата на Г-20 завърши с банални безсмислици.

За САЩ този избор е тежък - дали да спаси автомобилната индустрия, или не
Някога автомобилостроенето бе двигател на икономиката на САЩ. Този период приключи преди едно поколение - заместиха го други индустрии и услуги, а чуждестранни автомобилостроители го надминаха. Независимо от това, този сектор остава важен за икономиката на САЩ. Той може да обезкръви американската икономика, като угроби гигантски количества пари и капитала на своите инвеститори. Този сектор дава работа на много американци. И не по-малко важно - той захранва с поръчки за доставки хиляди - буквално хиляди!- други американски компании. 
Много може да се говори защо автомобилната индустрия на САЩ е в това печално състояние. Отговорът е скрит в много области - от управителите на автомобилните компании и качеството на техните решения, през синдикатите, които контролират голяма част от работната сила в него и структурата на разходите при производство на автомобили в американската икономика, до системната неспособност да се произвеждат коли с изключителни качества. Всеки един от тези фактори има различна относителна тежест в крайния резултат, но си остава фактът, че американските производители на автомобили са пред фалит.
Това е, което рецесиите трябва да правят. Както в Китай и целия свят, рецесиите разкриват кой е силен, а кой - слаб. И разрушават слабия, освобождавайки ресурси за нови икономически начинания.

Благодаря за полезната статия. Хубавото в нея е , че ни запознаваш със световната икономическа криза.Ние българите малко се интересуваме от глобалните проблеми, дори да засягат и България. Нека има повече такива постинги.... Успех!!