Караджата разклати турската империя и изуми с героизма си даже поробителя
Никой от заловените четници не се е предал, преди да бъде ранен на 2-3 места, признава Мидхат паша

Боян Драганов

 

Новият генерал-губернатор на Дунавския вилает Мехмед Сабри паша, заместил на 18 април 1868 г. Мидхат паша, е известен още на другия ден, когато четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа прехвърлила р. Дунав. Той веднага алармира Високата порта. В Русе с военни части пристига началник-щабът на Шуменския гарнизон Абди паша. Въоръжените сили по това време са 12 000 редовни войници, 3300 стражари, пехотинци и кавалеристи, под оръжие в резерва са 30 000 души. Гарнизоните са вдигнати на бойна нога и срещу четата потеглят военни части. От Търновско, Севлиевско, Свищовско и Русенско са сформирани потери от турци, българи, черкези, татари, евреи и цигани, които с пушки и кучета хукват след четниците - все едно, че са на лов за зайци. В Цариград е взето решение незабавно да се предприемат изключително сурови мерки за разгрома на четата.
Така срещу 125-те четници, поели пътя към върховете на Балкана, за да развеят пред Европа знамето на свободата,

се изправя цялата
военна мощ на
Османската империя
Но юнаците все още не знаят това.
Първото сражение става в неделя, в Карайсенските лозя, а 5 часа разстояние от Свищов. Срещу четата се сражават запасни войници от селата Карайсен и Върбовка. В хода на битката са прехвърлени и полицейски сили от Свищов. Четниците са въоръжени с по-модерни пушки, стрелящи на 1500 крачки. На този етап те имат предимство и това им позволява да водят боя от обед до вечерната молитва (езан). И двете страни дават жертви.
През нощта четата успява да се отскубне от противника и утрото на 8 юли я заварва в Баташките лозя, а сетне навлиза в Карапановата кория - землището на с. Горна Липница. Едва седнали да починат, са открити. Започва нова битка. Вече срещу тях се намират и редовни турски войници, командвани от офицери. Караджата и още двама четника с групов пушечен залп успяват да ранят тежко в корема бимбашията (командир на 1000 войника) Йехия ага - комендант на русенските заптиета, който по-късно умира. Артилерийският юзбашия (началник на 100 войника) Деде Ремзи ага е ранен. Прострелян в ръката е и Караджата.
На 9 юли, вторник, четата се насочва ускорено към Балкана, но в местността Дълги дол (сега в землището на с. Вишовград) започва ожесточена трета битка. Караджата получава рана в крака. Вечерта, след като битката затихва,

Хаджи Димитър
преброява 68
оцелели четници
Призори на 10 юли дружината навлиза в прочутото Канлъдере, близо до с. Вишовград, Търновско. Четвърти ден четниците не са почивали и спали. Поставят стражи и кой където намери ляга да спи. Пазачите също...
Скоро кучетата на потерите откриват четата. Започва битка на живот и смърт. Свидетели на битката са много висши офицери и високопоставени държавни чиновници, сред тях и българи. Героизмът на четниците е неописуем. В доклада си до Великия везир Али паша Мидхат паша пише: "Никой от заловените не се е предал, преди да бъде ранен на 2-3 места". Всеки войник или потеряджия, донесъл главата на убит четник, получава на часа 3 турски жълтици възнаграждение.
Привечер, в хода на ожесточения бой, турците успяват да обсадят дружината. Четниците започват да се оттеглят. Получил нови рани, Караджата продължава да се бие и да вдъхва кураж на момчетата. Според Балчо Нейков, първия му биограф, последната рана, която сломява воеводата, е в коляното. Караджата пада и не може да върви. Няколко турски войници връхлитат да го пронижат със щиковете си. Караджата опитва да се самоубие с револвера си, но по заповед на един офицер е заловен жив. Отведен е в близкото село Плужна, където станува войската. Настанен е в къщата на кмета Бербер Мустафа.
На другия ден е откаран в Търново, където престоява в затвора около две денонощия. Военният лекар на турска служба д-р Каприел Джерахян му оказва помощ. Той открива, че

цялото тяло на
Караджата е в рани
и съсирена кръв
На гърба му зеят две рани от кама, куршум е пронизал отстрани врата му, рамото му е съсечено с нож. Костта около стъпалото на десния крак е строшена, ръцете му на много места са изранени. Докторът превързва раните и предлага на мюдюрина раненият да бъде отведен в болницата. Получава отказ, тъй като там са настанени 70-80 ранени турци и черкези и вестта, че между тях е Караджата, може да предизвика саморазправа с войводата.
По това време в Търновския затвор е Йордан Инджето, бъдещ Ботев четник, разследван за кражба на кон. В спомените си той пише, че Караджата е затворен в отделна килия." Раните му били "вмирисани и червясали". Много турски сановници се изредили в затвора да видят "тоя бабаит, който искаше да разклати цялата турска империя". Те му давали "тютюн, кафе и го хвалели за неговото геройство".
По заповед от Русе заловените четници са отправени към вилаетската столица. Караджата е настанен в кабриолет, а другарите му - в три каруци. Валията Мехмед Сабри паша нарежда това да стане достояние на всички граждани. В деня на пристигането, от ранна утрин турски теляли-глашатаи, обикалят улиците и викат колкото им глас държи: "Днес ще дойде

българският княз
Кючук Стефан
който иска да го види, да отива към Сарая".
Към четири часа следобед пленените четници и Караджата, охранявани от кавалерия, пристигат в Русе. Всички жители, мало и голямо, българи и турци, и отиват да видят легендарния войвода. Пред затвора кавалерийският офицер нарежда Караджата да се свали от кабриолета. Двама войника поемат воеводата и го слагат на гърба на един българин, за да го отнесе в затвора. Така се постъпва и с останалите по-тежко ранени комити.
Тиражираната и извеждана често в тлъсти заглавия версия, че Караджата, носен на гръб от турско заптие, казва: "Жив ли бях да възседна и турчин", е несериозна фолклорна легенда. Доверявайки се на спомените на русенския поборник Стати Попов, събитията от тук нататък се развиват по следния начин:
В затвора Караджата е настанен в отделна килия и един затворник - Вичо Марков от Шумен, осъден за убийство на 15 години, му е определен за помощник. След два дни Караджата е пренесен на носилка в конака, където в присъствието на Мидхат паша, Сабри паша и чуждестранните консули дава показания. На 19 юли 1868 г. с него разговаря френският консул Шефер. От запазения му доклад до Париж разбираме, че към войводата се отнасят добре и го чакат "да оздравее, за да го изпратят пред съда". Въпреки грижите, здравето му се влошава. Лекуващият турски лекар определя диагноза тетанус и при един от прегледите казва на Вичо: "Защо да измъчваме този човек, като бъркаме из раните му, той е изгубен, няма да го бъде".
На 31 юли 1868 г., към 11 часа вечерта, Караджата се почувствал много зле. Цялото му тяло се свива в гърчове, започва да се дави. Изявява пред Вичо желание да се изповяда, ако властите разрешат. Извикан е поп Христо от черквата "Св. Георги". Караджата още е в съзнание, но едва поема ръката му да я целуне. Поп Христо прочита молитва за опрощение и му дава причастие. В 12 часа Караджата завинаги затваря очи в затворническата си килия.
(Следва)

От книгата "Зад завесата
на големите скандали",
изд. "Ахат", Русе, 2008 г

и защо не се правят избори така- всички до стената и които оцелее влиза в парламента
Е да бъдем хуманисти. Поставяме чучела на кандидат - управляващите. Чието чучело остане без рани- значи човекът не е чучело.

The forum is a brighter place thanks to your posts. Tahkns!

eFbPww <a href="http://mcpsnfzkmgod.com/">mcpsnfzkmgod</a>

TSqzel , [url=http://olmmzhkxxbqj.com/]olmmzhkxxbqj[/url], [link=http://iefugfapicjq.com/]iefugfapicjq[/link], http://kodepasdwdqw.com/

UxOZOF , [url=http://iydsuwrzbkxe.com/]iydsuwrzbkxe[/url], [link=http://bjgsrbjvpbmr.com/]bjgsrbjvpbmr[/link], http://yvxjecmcegjt.com/