Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.09.2011 15:53 - Същност и характеристика на данъка. Качествени и количествени елементи на данъка.
Автор: corruption Категория: Регионални   
Прочетен: 13295 Коментари: 0 Гласове:
2



 Въпрос №6

СЪЩНОСТ, РОЛЯ, ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ НА ДАНЪЦИТЕ

 

I.  Същност и характеристика на данъците.

II.  Елементи на данъците

2.1. Облагаема маса

2.2. Генераторен факт /обект на данъка/

2.3. Облагаема личност /субект на данъка/

2.4. Данъчна основа

2.5. Данъчна тарифа и данъчен размер.

2.5.1. Фиксиран,пропорционален и прогресивен данък

III.  Фази на определяне на данъка

3.1. Разпределяне на данъка

3.2. Установяване на облагаемата маса

3.3. Ликвидация на данъка

3.4. Събиране на данъка

3.4.1. Начини на събиране на данъка

IV.  Класификация на данъците

4.1. Според способа на облагане и събиране

4.2. В зависимост от генераторния факт

4.3. Икономическа класификация на данъците

V.  Принципи и цели на данъчното облагане

5.1. Принципи на дан. Облагане

5.2. Предназначение на данъците

5.2.1. Фискалност /рентабилност/ на данъците

5.2.2.  Икономически цели на данъците

5.2.3.  Социални аспекти на данъчното облагане

5.2.4.  Бягство от данъците и данъчна измама

VI.  Прехвърляемост и въздействие на данъците.

 

I.  Данъкът е безвъзмездно, задължително и принудително плащане с противоречив характер, което физическите или юридическите лица правят в полза на държавата.

Характеристики на данъка :

1.       Парично плащане – плащане в пари,а не в натура.

2.       Плащане осъществявано от физически и юридически лица.

3.       Акт регламентитан от държавната власт,т.е. от закона. Това го прави задължителен, от което произтича презумцията, че той може да бъде събиран и по принудителен начин.

Плащането е с безвъзмезден и окончателен характер, от което произтича обстоятелството, че само плащането освобождава данъкоплатеца от данъчния дълг. Като юредическо задължение не търпи възражения.

Чрез данъка държавата индиректно въздейства на данъкоплатците. Данъкът е инструмент за преразпределение на доходите. Данъкът е плащане, което не поражда насрещни вземания.

II.         Елементи на данъците.

Плащането на данъка предполага наличието на данъчна маса,т.е. на доходи и имущество въз основа, на което се определят данъците.

Облагаемото лице или субект на данъка е лицето, върху което тежи данъка.

Генераторен факт или обект на данъка е съвкупност от ситуации и събития, които пораждат данъчното облагане.

Тези три елемента имат качествен характер. Те определят областта или полето на приложение на данъка.

Количествените елементи са – данъчната основа, данъчната тарифа, сума на данъка / размер на данъчното задължение/.

В облагаемата маса обикновено се включват доходите и имуществата въз основа, на които  се определя данъкът. Обхватът, съставът и характерът на облагаемата маса предопределят типа на данъчната форма.

Генераторен факт /обект/ на данъка – по принцип събирането на данъка може да се осъществи само при положение, че са налице едно или няколко условия определящи данъчното явление, състоянието или акта, които създават тези условия предопределят ганераторния факт на данъка. Напр. за ДОД  - условието е получаване на доход от ФЛ, за ДДС – условията са регистрирани стокообороти от регистрирани по закона данъчни субекти; Данък върху наследството – трябва да има волеизявление на наследодателя, че претендират за наследството при починал роднина и обратното, жив роднина да оставя наследство. Генераторния факт е свързан с появата на фискално задължение,т.е. трябва да бъдат налице тези условия,които предопределят съответната данъчна форма.Освен това дава                                                         и типът на данъка (конкретна данъчна форма)

Предопределя приложението на данъчен закон във времето и пространството. Прави данъка изискуем.

Облагаема личност – ФЛ или ЮЛ, върху което тежи данъчната тежест. Законът разграничава облагаемата личност от лицето платец на данъка. Под облагаема личност се разбира законовият длъжник или данъкоплатец по право или реалният / фактически / данъкоплатец. Колектор на данъка е прекият вносител на данъка.

Трябва да се има предвид, че в областта на оборотните данъци данъчно задълженото лице е производителят или търговецът регистрирали търговски обороти. Те са законните платци, но реалният платец на данъка е потребителят.

При ДОД върху доходите от трудови правоотношения облагаемата личност е ФЛ, трудящият се, а платец на данъка е работодателят.

Законовият длъжник не винаги е лицето, което може да се определи еднозначно – мита.

Облагаемото лице по принцип е собственикът на стоката, а на практика е деклараторът, който представлява собственика на стоката.

Данъчната основа е съвкупност от данни за състава на облагаемата маса, които са предмет на изчисления, измервания или оценяване.

За основа на повечето данъци се използва :

1.       Изчислени и измерени данни.

2.       Оценени / обработени / данни – пазарната стойност на облагаемата маса; стойността на капитала; наемната стойност / чистият доход по пазарна цена/; реализираният доход установен по счетоводни данни.

3.       Комбинирани данни – установени чрез преброяване и оценка. Използва се при определяне на дохода на статистически наблюдаваните домакинства или при констатирани отклонения между декларирания доход и начина на живот на гражданите.

Данъчна тарифа и данъчен размер. За да се получи величината на данъка е необходимо данъчната тарифа да се приложи към данъчната основа. Данъчната тарифа може да бъде фиксирана в абсолютни числа / данък печалба – 15 % /. Но в някои случаи данъчната тарифа се определя като съвкупност от принципи и операции, които трябва да се извършат върху стойността на облагаемата маса, за да се получи величината на данъка. Напр. за ФЛ – при определяна на данъчната тарифа / при необходимост преизчисляваме/ са характерни данъчни намаления и увеличения, които имат за цел регулирането на облагаемата основа. Диференциране на данъчната тежест в зависимост от стойността на данъчната основа.

 

Годишна данъчна основа

Данък / 2004 г. /

До 1440 лв.

Необлагаема сума

От 1440 – 1800 лв.

12 % за горницата над 1440 лв.

От 1800 – 3000 лв.

43,20 лв + 22 % за горницата над 1800 лв.

От 3000 – 7200 лв.

307,20 лв. + 26 % за горницата над 3000 лв.

Над 7200 лв.

1399,20 лв. + 29 % за горницата над 7200 лв.

 

Фиксиран, пропорционален и прогресивен данък.

Фиксиран данък – фиксиран по отношение на облагаемата маса. Намалява теглото му с нарастване на облагаемата маса.

 

Данък печалба – 15 %

6000 лв * 15 % =  900 лв.

60000 лв * 15 % =  9000 лв.

При него данъчният размер намалява своята относителна стойност с нарастването на данъчната основа.

Пропорционален данък – данъчният размер / тарифа / е еднакъв за всички данъчни основи. Поради това съотношението в доходите преди и след облагането се запазва. Това мотивира данъкоплатците да увеличават своите доходи. Основен проблем е определянето на данъчния размер, т. като лицата с по – ниски доходи заделят относително по – висок дял за данъци / напр. – данък печлба /.

Прогресивен данък – данъчният размер расте прогресивно с увеличаване на данъчната основа /ДОД/. Това води до промяна в съотношението на доходите на данъкоплатците преди и след облагането. Той е неигоден за получаващите по – висок доход, но внася елемент на по – справедливо разпределение на данъчната тежест.

Регресивните данъци са обратни на прогресивните – съществува само на теория.

 

04.11.05 г.

III.      Фази на определяне на данъка. Определянето на данъка е съвкупност от операции,чрез които се определя данъчното задължение.

Разпределение на данъка – съвкупност от административни операции,които имат за цел установяване на облагаемата маса, да констатират генераторния факт и да определят облагаемата основа.

Определянето на данъка поставя два проблема:

ь  Избор на облагаемата маса, която  е едновременно политически, икономически и технически проблем.

ь  Методите за оценка на облагаемата маса,които са свързани с ролята на данъчната администрация и данъкоплатците. Проблеми :

-         Политически – определянето на данъка е функция на политическата власт, облечено в закон /Народното събрание/.

-         Икономически – всяко данъчно облагане опира до икономиката на онези обекти които са засегнати.

-         Технологически – затова,защото законодателят трябва да прецени все пак технически обекта на облагане може ли да се обхване. Как технически да стане облагането ? В тясна връзка с акта на разпределението се намира контролът. На контрол порлежат администрацията, данъкоплатците или техните представители,подчинени на фискалното задължение.

Установяване на облагаемата маса – тя може да се устанпви по два начина:

·              Чрез преброяване на данъкоплатците – инициативата е от данъчната администрация.                   

Ш   Чрез деклариране на доходите, имуществото и оборотите от данъчно задължените лица – инициятивата е от данъкоплатците.

В практиката се използват комбинирано двата метода.

Преброяване – данъчната администрация на базата на предходна информация разполага със  списък с длъжностните лица, които подлежат на облагане / местни данъци и такси/.

Деклариране – всеки гражданин на България,който е реализирал доходи,различни от доходите по трудово правоотношение, е задължен до 15-ти април следващата година да подаде данъчна декларация.Контролът е много важен.

+ Ликвидация на данъка – това е процедура на определяне величината на данъчното задължение. Ликвидацията буквално означава, че данъкът е определен и изискуем в определен срок.

+ Събиране на данъка – това е процес на лишаване на данъкоплатеца от владение и прехвърляне в държавната хазна на част от неговите доходи и богатства.

В данъчната практика за събиране се използват :

@ системата на сборовете, при която данъкоплатците избират своя представител за събиране на данъците в полза на държавата.

@ системата на откупуването, при която дадено физическо лице откупува от държавата правото той да събира данъците в дадено населено място.

В наше време събирането става от държавните служители, а в най – ново време събирането на данъците става от упълномощените финансови посредници – банките.

Начини на събиране на данъците :

Ш   В съвременната данъчна практика плащането на данъците е изключително и само в пари, затова защото в онова време е било в натура / десятък /. Съществува т.нар. обложно плащане – когато данъкоплатците сами изчисляват и плащат данъка. И безобложно плащане – когато данъкът се внася от трето упълномощено лице.

Когато данъкът се плаща от самия данъкоплатец,то може да бъде :

* плащане чрез нареждане по банков път

* непосредствено – в момента на декларирането на доходите.

У нас само местните данъци и такси се плащат непосредствено засега. Някои такси може да се плащат чрез т.нар. облепване на съответния документ с таксови марки / гербови марки / - само за съдебни услуги.

Ш   Принудително събиране на данъците се реализира чрез следните форми :

* събиране на данъците чрез трети лица

* т.нар. преимуществено право на покупка

* налагане на запор на имуществото при системно неплащане.

Понастоящем принудителното събиране на данъците е възложено на агенцията за държавни вземания.

IV.       Класификация на данъците :

4.1.Според способа на облагане и събиране данъците са :

-               преки – данъкът се понася от прекия носител на облагаемата маса и те засягат пряко индивидите – ДОД, Данък наследство, Данък върху печалбата.

-               непреки / косвени / - данъкът засяга пряко само определени данъчни субекти, но тяхната тежест се понася от трети лица, т.е. от потребителите. Такива са свички оборотни данъци – ДДС, мита, акцизи.

4.2.В зависимост от генераторния факт :

- преки – свързани с определено богатство,което е източник на дохода от управлението на определена трудова дейност.

- непреки – свързани с доходите от използването на индустриална и търговска собственост,чиито генераторен факт са стокооборотите и оборотните данъци.

Реални и персонални данъци – по принцип всеки данък в нашето съвремие е реален и персонален. Реален е онзи,който има за цел да обхване икономическия елемент, без да се интересува от реалното състояние персонално на неговия притежател. Щом си реализирал доход и си получил богатство в съответствие със собствената скала се определя данъчното задължение. Персоналният данък засяга финансовите възможности на данъкоплатеца като държи сметка за неговото състояние и издръжката на семейството му.

                  Икономическа класификация на данъка

Когато в основата на разграничаването се постави икономическият интерес на данъка, се обособяват /източник, който поражда тези данъци/.

-         подоходни данъци – произтичат от облагането на текущите / годишни / доходи на облагаемите лица.

-         Данък върху капитала – произтича от облагането движението на капитала / богатството / - наследствен данък, данък печалба,поземлени данъци.

-         Данък върху разходите – това са т.нар. оборотни данъци и акцизи,които се начисляват и плащат от производителите, но се поемат от потребителите.

V.          Принципи и цели на данъчното облагане

5.1. Принципи на данъчното облагане

Принципите са съвкупност от правила и предписания, които се вземат предвид при обосновката на практическата реализация на данъчното облагане. Крайната цел е оптимално съчетаване интересите на данъчното облагане. В основата на формулирането на основните принципи лежи теорията на Адам Смит от преди 200 г.

1. Съразмерност на данъка – съразмерност е икономическото и финансово състояние на данъкоплатеца.

2. Определеност на данъка – точно формулиране и добро организиране с оглед определяне на неговата величина.

3. Удобство – удобство спрямо доходите и времето на плащане на дамъка / при получаване на месечно възнаграждение / .

4. Икономичност - /поносимост на данъка/ - идеята е да не затруднява финансовото състояние на данъкоплатеца.

5. Равномерност на данъка – в смисъл да осигурява равномерно и справедливо разпределение на разходите на държавата между данъкоплатците.

6. Продуктивност на данъка – свързана е с т.нар. Рандеман на данъка по отношение на разходите за събирането им.

7. Неутралитет на данъка – неутрален е данъка,който не оказва влияние върху собствеността на данъкоплатците в едно или друго направление.

8. Данъчен интервенционализъм – противоположен на принципа на неутралитет. Той е свързан с идеята за активна намеса на държавата в икономиката на страната.

5.2. Предназначение на данъците

Най – точно предназначението може да се представи чрез трите му функции – фискална, икономическа и социална.

Фискалната се реализира чрез всеобщност на данъка. Той обхваща всички или с малки изключения облагаеми обекти и стоящи зад тях субекти.

Плурализъм на данъка – произтича от обстоятелството, че рентабилността на фискалната удръжка е по – голяма., колкото е по – голям броят на използваните данъци.

Автоматичност на данъка – произтича от обстоятелството, че на всяко увеличение на данъчния товар съответства еквивалентно нарастване на постъпленията на данъци.

Икономическите цели на данъците са свързани с всички аспекти на въздействието чрез данъци върху основните критерии и показатели на икономическото развитие.

При съвременни условия чрез данъка се вкияе върху икономическата конюнктура и на икономическите структури. На икономическите структури се влияе чрез два компонента :

разпределение на печалбата

стимулиране на инвестициите

Социалната функция е свързана с обезпечаването на социалното равновесие в процеса на събиране на данъците / постигане на социално равенство/. Тази тенденция има два аспекта :

* равновесие пред данъка – основава се на приципа за универсалност и пропорционалността. Напрактика то изисква данъкът да се понася от всички граждани без изключение и освен това данъчният размер да остава постоянен, когато доходът нараства.

* равновесие чрез данъците – тази цел може да се постигне, чрез прогресивността и селективността на данъка,т.е. с нарастването на доходите нараства и данъчният размер /ДОД/ . По този начин се осигурява по – висока справедливост и по – висока доходност на данъка.

5.2.4.  Бягство от данъците и данъчна измама

Бягството от данъка е една реакция на защита от данъкоплатеца с цел избягване на удръжките или поне намаляване на нейния размер.

                       Легално бягство от данъка – изразява се в :

Бягство от данъка, допустимо от закона – то намира израз в толерирането на определени категории граждани,които правителството иска да спечели. Класически техники за това са : подценяването на облагаемата маса и надценяването на разходите. Проява на такива форми у нас – периода на първоначалното натрупване на капитал – 1990 г.

Бягство от данъка,пренебрегнато от закона – касае се за възможности, които предоставят някои несъвършенства, неясноти и празноти на данъчните закони.

                              Нелегално бягство от данъците – произтича от слабосто в организацията на данъчното облагане, несъразмерностите на данъците и психологията на данъкоплатците.

                              Данъчна измама – характерна е за всички финансови системи, но апогей в своето развитие тя получава в индустриалното общество с характерните му високостойностни обеми на капитал, производството и оборотите.

Фактори за данъчна измама :




Гласувай:
2



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: corruption
Категория: Регионални
Прочетен: 5429485
Постинги: 330
Коментари: 3471
Гласове: 11158
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031