Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.10.2008 12:27 - 170 години от рождението на Професор Марин Дринов
Автор: corruption Категория: Технологии   
Прочетен: 4831 Коментари: 2 Гласове:
0

Последна промяна: 22.10.2008 22:55


image
Проф. Марин Дринов

(1838–1906)

"Трябва да се проникнем 
от съзнанието, че човек не живее 
на този свят сам за себе си, но като 
разумно и нраствено същество 
трябва да се грижи и за общото добро 
и първо, за доброто на народа си"


Марин Дринов - пионер на българската историческа наука

На 28 февруари се навършиха 102 години от смъртта на проф. Марин Дринов, виден български възрожденец, учен и обществен деец. Една от заслугите на Марин Дринов, която обикновено се посочва в училищните учебници по българска история, е, че той е дал идеята София да стане столица на България след Освобождението от петвековно османско владичество през 1878 година. Така малко известният областен център с около 20 хиляди души население поема пътя си към днешна София – почти двумилионен град. Идеята за българска столица обаче е само епизод в живота на Дринов.

Той е роден през 1838 г. в Панагюрище – един от центровете на българското Възраждане. Със съдействието на родолюбиви българи будният младеж е изпратен да учи в Русия и завършва Киевската духовна семинария.

През 1865 г. завършва Историко-филологическия факултет на Московския университет, в който трупа солидно за времето си образование по история, славистика, езикознание и етнография. След това е частен учител в княжеската фамилия на Голицини, които му издействат титлата "граф". Работата в семейството на Голицини му дава възможност в продължение на няколко години да живее в Париж, Женева, Рим, Неапол, Виена, Прага, Будапеща и да проучва архивите на тамошните библиотеки, включително и библиотеката на Ватикана. Интересува го всичко, писано за славяните и българите. Там Дринов чете много книги и архиви в оригинал, защото владее латински, гръцки, руски, френски, немски и английски.

Така през 1869 г. завършва един от основните си трудове – "Поглед върху произхождението на българския народ и началото на българската история". Той е отпечатан и веднага изпратен за разпространение в българските земи. В него Дринов създава логична и обоснована версия за възникването на българската държава и народност. С известни допълнения и корекции тази версия е широко възприета и днес в световната историческа наука.

Според Дринов славянските племена се заселват на юг от Дунава главно в периода V-VII век. Те не са агресивно настроени към Византия и не създават своя държавна общност. Прабългарите, които се заселват в делтата на Дунав през VII век, стават ядро на българската държава благодарение на своята организираност и военна дисциплина. Дринов прави паралел с възникването на Франция около не особено многобройната, но добре организирана племенна общност на франките, а също с възникването на Русия. Освен всичко друго, теорията му има за времето си и важно патриотично значение, защото сравнява историята на все още поробена България и две велики държави. 

Кратка биографична справка

Професор Марин Дринов е един от първите български историографи, съосновател на Българската академия на науките (тогава Българското книжовно дружество). Първоначално образование получил в родния си град Панагюрище. Завършил Киевската духовна семинария, учил история и филология в Киев и в Москва, а по-късно работил в Австрия и Италия, а в края на дните си бил професор по славянознание в Харковския университет.

След Руско-турската война, по време на Временното руско управление на България (1878-1879), Марин Дринов участвал активно в изграждането на държавните устои на нова България: бил един от съставителите на първата българска конституция, заемал поста министър на просветата и духовните дела. По негово предложение София била избрана за столица на България

Съчинения на Марин Дринов

1. Поглед връх происхожданьето на блъгарский народ и началото на българската история... Виена, 1869.

2. Исторически преглед на българската църква от самото й начало и до днес... Виена, 1869.

3. Заселение Балкансаго полуострова славянами. Москва, 1873.

4. Южные славяне и Византия в Х веке. Москва, 1876, (превод на бълг. 1930).

5. Записка за деятелността на привременното руско управление в България. Търново, 1879.

6. Новый церковно славянский памятник с упоминанием о славянских
первоучителях... СПб., 1885.

7. Несколько слов об языке, народных пеенях и обычаях дебрских славян. СПб., 1888, (прев. На бълг. Русе, 1889).

8. О болгарском словаре А. Л. Дювернуа. СПб., 1892.

9. О болгарско-русском словаре Найдена Герова. СПб., 1896.

10. Разбор сочинения П. А. Сырку “К истории исправления книг в Болгарии и ХIV веке...СПб., 1900.

11. Съчинения на М. С. Дринова:
т. I. Трудове по българска и славянска история. 1909
т. II. Част 1. Българска църковна история. Част 2. Езикознание, литературна история, етнография и народни умотворения. 1911
т. III. Част 1. 1. Публицистични статии. Част 2. Служебни записки, наредби и разпоредби. Част 3. Критики, оценки и отзиви. Част 4. Паметници, 1915 1.

12. Дринов, Марин. Избрани съчинения в 2 тома. София, 1971.

Пълна библиография на трудовете на М. Дринов вж. в т. III от съчиненията му с. 520-526; Също Ив. Дуйчев. Библиография на трудовете на Марин Дринов. – В: Изследвания в чест на М. С. Дринов. 1960, с. 225-231.

Източник: Българска академия на науките

През 1869 г. Дринов издава и друг свой основополагащ за родната наука труд – "Исторически преглед на Българската църква от самото й начало и до днес".

Съвсем естествено е, когато през същата година в румънския град Браила се създава Българското книжовно дружество, от което по-късно се ражда Българската академия на науките, Марин Дринов да бъде избран за негов председател.

През 70-те години на 19-и век той става доцент и професор в Харковския университет. Там Дринов гради дълга и плодовита научна кариера чак до смъртта си през 1906 година. За известно време обаче напуска Харков, за да се включи в изграждането на нова България, освободена след Руско-турската война от 1877-78 година.

Той заема различни постове: вицегубернатор на София, съветник на руския императорски комисар княз Дондуков-Корсаков при временното руско управление.

През 1879-та година взема участие в изработването на конституцията, носеща името на средновековната българска столица Велико Търново. Тогава Дринов обосновава своята идея за нова столица – София. Видният историк е добре запознат със стратегическото и комуникационно значение на този град в Средновековна България, особено в периодите, когато тя е най-голяма и процъфтяваща. Като управляващ на Отдела за народното просвещение и духовните дела Дринов създава и демократичен модел на българското образование. То е безплатно, бедните, но даровити младежи получават стипендия, а началното образование е задължително.

Дринов поставя началото на Народната библиотека "Кирил и Методий" - една от най-авторитетните културни институции в страната. Преди смъртта си й завещава личната си сбирка от 3000 тома.

Дринов е безспорният пионер на българската историческа наука като строга научна дисциплина. Той е сред най-известните славяноведи на XIX век. Трудовете му имат принос за развитието на византинистиката, историята на балканските народи, етнографията, езикознанието, литературознанието, фолклористиката. Избран е за член на академиите на науките в Санкт-Петербург, Прага, Краков, Загреб.

Пророчески днес звучат думите му, публикувани 10 години преди Освобождението във вестник "Народност" в Букурещ:

"Аз разумявам всеобщите национални нравствени интереси, от които по-главните са: езикът, вярата, народното образование, литературата и общественото мнение. Догде някоя народност държи в пренебрежение тези нравствени сили, не ги почита, не им дава възможност да се развиват и укрепяват, то тогава, колкото духовита и даровита да е тя... не може да се рече, че нейната бъдъщност е осигурена."

Проф. Марин Дринов и Българското книжовно дружество (днес Българска академия на науките)

Проф. Марин Дринов е един от първите български учени с общоевропейски авторитет. Роден е през 1838 г. в Панагюрище.

Историк, филолог, обществен и държавен деец. Действителен член-основател и пръв председател на Българското книжовно дружество (БКД) (1869–1882, 1884–1898). Доктор на Московския университет (1876) и професор по славянознание в Харковския университет (1876–1906). Член на редица чуждестранни академии – Петербургската, Полската, Чешката и Югославянската. Почетен член на много други научни и културни дружества в България и Русия. Съветник при канцеларията на княз В. А. Черкаски, вицегубернатор на София (1878), управляващ отдела за Народното просвещение и духовните дела (1878–1879), съветник на княз А. М. Дондуков-Корсаков.

Марин Дринов свързва името си с основаването и утвърждаването на Българското книжовно дружество (днес Българска академия на науките). През пролетта на 1870 г. с негова помощ излиза и печатният орган на БКД – "Периодическо списание", където той публикува една от първите си статии, озаглавена "Нови паметници за историята на българите".

Напредъкът на дружеството кара М. Дринов да напише:

"Това ме още повече радва, когато си наумявам, че ни у един народ не се е случвало да захваща подобно дружество при такива обстоятелства, каквито са нашите и в няколко месеца да се тури в такова действие, както е нашето сега".

В края на 70-те години на XIX в., вече като известен и ерудиран учен с постоянство и неизменна любов към науката и отечеството, М. Дринов продължава да се грижи за утвърждаването на БКД.

През този период той изследва някои важни въпроси за българската история: участието на славяните и прабългарите в генезиса на българската народност, историята на Българската църква във връзка с разрешаването на гръцко-българския църковен спор и др.

Като вицегубернатор на София в освободена България и управляващ Отдела на народното просвещение той осъществява преместването на дружеството от Браила в София. Марин Дринов е избран за председател на Привременния управителен комитет на дружеството, което възобновява дейността си в София в началото на 1882 година.

През 1884 г. той участва в изработването и приемането на устава на БКД, който спомага за превръщането на дружеството в научно учреждение от европейски тип. Същата година М. Дринов се връща окончателно в Харков, където остава до края на живота си и не престава да се интересува от организационната и научната дейност на дружеството.

На 10 ноември 1898 г. Главното събрание на бъдещата Академия на науките избира проф. М. Дринов за свой почетен член, а на 23 април 1899 г. го награждава с Орден за граждански заслуги І степен за неговите обществени и научни приноси.

Цветана Величкова, Научен архив на Българската академия на науките, По повод 100 години от смъртта му.

Приносът на Марин Дринов за утвърждаване на Българското книжовно дружество

"Вървете след мене!"

 

Българското възраждане придобива най-широк размах през 70-те години на 19 век. Цяла мрежа уредени училища се разстила из българските земи, създава се културният феномен на България - читалищата. В тази бурна епоха българската интелигенция съзнава необходимостта от един български книжовно-научен център, който да дава тон на нашия умствен живот и творческа дейност.

По това време български колонии има във Виена, Букурещ, Браила, Кишинев, Одеса, Галац и др., които са в съприкосновение с културата на другите народи и напредничавите идеи на 19 в. Именно в тези колонии се ражда идеята за Българско книжовно дружество.

Създават се няколко проекта - в Одеса, в Букурещ, в Галац. Но едва през 1869 г. се приема проектът, изработен на събрание в Браила, от 26 до 30 септември. Участват представители на българските общини от Русия, Румъния и Австрия. Поставено е началото на Българското книжовно дружество.

Младият Марин Дринов, завършил Московския университет и живеещ от няколко години в Западна Европа, ратува с цялата си душа за създаване на книжовно дружество. На 3 август 1869 г. обнародва във в. "Дунавска зора" (год. II, N 35) статията "Българско литературно дружество", която се явява основна програма на бъдещото дружество: "От всеки друг народ нашият се нуждае днес най-много от едно подобно книжевно дружество, което, като си създаде един авторитет, да се занимае с разработване и развиване на езика му, книжовността му и историята му..., което да улесни попрището на народния му напредък в полза на умственото му развитие".

С упоритите усилия на родолюбивите българи-просветители идеята се увенчава с успех. Представителите на Браила избират за председател на комитета Марин Дринов и двама сътрудници - Васил Стоянов и Васил Друмев.

Познат в научните среди със своите исторически изследвания, Марин Дринов се оказва най-надеждният председател на дружеството.

По време на избора му той е в странство и изпраща отговор едва на 9 януари 1870 г., от Неапол, със съгласие да оглави управлението до следващото събрание на дружеството на 25 юли с.г. Но редица години е преизбиран и приема съдбата на книжовното дружество като своя съдба. В писмо до Нешо Бончев споделя радостта си от основаването на дружеството и вярва в бъдещето му: "Блуждаем в мъглата. Дръж се. Аз вече видях спасителен лъч. Вървете след мене!" С увереност и мъдрост той ръководи дружеството близо две десетилетия.

Уставът на дружеството предвижда: 1. "Сборник", два-три томва годишно, за научни материали и статии главно по български език, отечествена история и българска словесност; 2. Месечен орган "Периодическо списание".

В позива "От страна на Българското книжовно дружество към читателите (Пер. Сп. 1870, N 1, с.3-6) се разкрива голямата цел на създаденото дружество: "Навярно можем да очакваме, щото не подир много време да се превърне дружеството в българска Академия на науките и да стане един от най-великолепните всенародни храмове на българската наука". Този широк замах на мисълта и големите въжделения можем да обясним с повишеното самочувствие на нашите възрожденци.

Въпреки своята голяма заетост, Марин Дринов (през септември 1873 г. става професор в Харковския университет) отделя особено внимание на уреждането на дружеството и най-активно изпраща материали за "Списанието". Дванадесетата книжка от "Периодическото списание" излиза през 1876-та. Настъпилите съдбоносни събития за България - Априлското въстание и Руско-турската война, естествено парализират дейността на дружеството.

Едва след подписването на Берлинския договор (13 юли 1878 г.) се свиква главно събрание на Книжовното дружество - 28 ноември с.г. На събранието се взема решение дружеството да се премести в София и там да се възобнови дейността му по неговата програма "под непосредствения върховен надзор и ръководство на г. М. Дринов".

Но едва след три години се осъществява първото заседание в зданието на Народната библиотека (Буюк джамия), под председателството на Дринов. Држеството започва да получава държавна издръжка.

Последното заседание, което ръководи Дринов, е през 1884 г. - "На 29 юли, в неделя, в големия салон на гимназията и в присъствието на Княз Александър Батенберг, стана тържествено заседание на Книжовното дружество. Председател на управителните заседания бе избран Дринов, който ги ръководеше с авторитет и такт" (Крачунов, Кр., Марин Дринов, 1938, с. 30). Той изразява мнение да не се правят по случая "банкети с фракове", ами да се издаде от Българското книжовно дружество "Сборник" за осветление на българските наречия, обхващащи всички земи, където се говори български език.

Предложението му се подкрепя от Иван Ев. Гешов и впоследствие от всички присъстващи.

Като председател на управителния съвет Марин Дринов взема живо участие при изработването и приемането на нов устав на Българското книжовно дружество. Параграф Първи гласи: "Цел на Българското книжовно дружество, което има седалището си в Средец, е всестранно изучаване на България, развиването на българската книжнина, разработването и разпространението на науките изобщо. То се разделя на 3 клона: а/ клон историко-филологически; б/ клон за природните и медицински науки; в/ клон за държавните науки" (Пер. сп. 1884 г., N 10, с. 145).

Така с главното сътрудничество на проф. Марин Дринов през 1884 г. окончателно се заздравява Дружеството и се устремява към народополезна дейност с изключителни успехи.

След заминавмането си на 13 септември 1884 г. от България, проф. Дринов се отдава на преподавателска и научна дейност в Харковския университет, но не спира да се интересува от дейността на Дружеството.

Академиите на науките в Русия (Петербург), Чехия (Прага), Полша (Краков) и Хъвратско (Загреб) избират именития българин от Панагюрище за свой член.

Марин Дринов свързва Българското книжовно дружество с научния свят.

На 28 февруари 1906 г. проф. Марин Дринов умира. По повод смъртта му председателят на Българското книжовно дружество д-р Димитър Моллов изказва съболезнованията на Дружеството с телеграма до съпругата му Маргарита Ивановна: "Известието за смъртта на Вашия съпруг и многозаслужил син на България дълбоко опечали членовете на Българското книжовно дружество. Незабравимите заслуги на покойния към Дружеството като негов основател и член правят скръбта двойна за нас".

Българската академия на науките, която в 1869-а започва своето съществуване скромно, като Книжовно дружество, под ръководството на проф. Марин Дринов - историк и пръв министър на Народното просвещение, извървя дълъг, стръмен път, за да стане мощен двигател на научните постижения на България, който трябва да бъде опазен от посегателства в името на българската нация на духа и българската държавност!

"Нова Зора", брой 9 от 7 март 2006 година, По повод 100-годинишнината от смъртта му 
imageimageimageimage

imageimage

image





Тагове:   Марин,   професор,


Гласувай:
0



1. анонимен - Дринови
21.10.2008 15:52
Фамилията Дринови първоначално се наричали Божкови и живеели до река Дрин в Македония. Оттам те се преселили в Панагюрище, където получили прозвището Дриновите. Най-известният представител на рода е Марин Дринов, който получил графска титла от руския императорски двор.


Марин Дринов

Марин Стоянов Дринов е роден през 1838 г. в Панагюрище. Споменава се, че се е родил с едно зъбче в устата. Неговите по-малки братя, Найден и Пейо, са членове на революционния комитет от 1870 г. Ханът им е използван за убежище, а самите те участват в Априлското въстание. Марин Дринов завършва взаимно и класно училище в Панагюрище, след което три години е подучител във взаимното училище. През есента на 1858 г. отива в Киев и посещава философския клас на Семинарията. От 1861 г. до 1865 г. следва в Историко-филологическия факултет на Московския университет. След това става домашен учител в семейството на князете Голицини (до 1870 г.) Именно те му издействат титлата граф. Работата при Голицини му дава възможност в продължение на няколко години да живее в Париж, Женева, Рим, Неапол, Виена, Прага, Будапеща и да проучва архивите на тамошните библиотеки, включително и библиотеката на Ватикана. Така през 1869 г. завършва един от основните си трудове – “Поглед върху произхождението на българския народ и началото на българската история”. През 1869 г. Дринов издава и друг свой основополагащ за родната наука труд – “Исторически преглед на Българската църква от самото й начало и до днес”. Когато през същата година в румънския град Браила се създава Българското книжовно дружество (днес БАН), той е избран за негов председател. През 1872 г. Марин Дринов защитава дисертация в Московския университет, след което е назначен за доцент по славянознание в Харковския университет, където от 1876 г. е професор.

По време на временната руска окупация Марин Дринов е вицегубернатор на София. Като съветник на княз Дондуков-Корсаков участва в изработването на проект за Търновската конституция. Той изработва и проекта за Устава на Държавния съвет през 1881-1883г. По негово предложение София е избрана за столица на България през 1879 г. Марин Дринов участва в основаването на Софийската публична библиотека (днес Народната библиотека) през 1879 г.
Марин Дринов е женен в Киев за руската дворянка Маргарита Ивановна. Има две дъщери и един син - Александър, който живее в Харков. Граф Дринов умира от туберколоза през 1906 г. След революцията в Русия семейството му е подложено на репреси.
цитирай
2. realist - Допълнение
21.10.2008 16:19
Бих искала да допълна също към поместеното по-горе и следното за личността на проф. Дринов не само като учен, а и като човек:
За мен той е бил истински феномен за онова време. Знаел е 6 чужди езика и е контактувал с най-известните и интелигентни хора по това време.
Нашият учен страдал от гръдна туберкулоза и през пролетта 1903 г. здравето му се влошило още повече. Той прекарал зимата в Ялта, но не можал да се поправи напълно: върнал се в Харков отслабнал и с пресипнал глас. Той мислел да отиде следната зима на друго място, дето климатът е по-благоприятен за неговото здравословно състояние, дори мечтаел за родната си България: искал да поживее в нея, като посети и други славянски страни, с цел да се позанимава с техните архиви. Но в началото на 1906 г. положението му станало безнадеждно и той починал на 28. ІІ.1906 г. (ст. ст.). И тъга, дълбока тъга по неговата мила родина го измъчвала в последния час от живота му. "Умирайки, казва проф. М. Г. Халански, негов колега, в полубълнуване Марин Степанович (Дринов) произнасяше незабравимото име на родината, чертаеше със слаба ръка посоката на пътя за родната страна и с отлетяващ дух се стремеше натам".
Цялостна представа за образа на Дринов, като човек, учен и професор ние можем да добием от отзивите, изказани за него - наскоро след смъртта му - от неговите колеги при Харковския университет, дето той е бил професор повече от тридесет години. Проф. Н. Ф. Сумцов го нарича "кристално чиста и благородна личност, прекрасен човек и дълбок учен". "М. С. Дринов, добавя той, бе истинско украшение на университета - по научния авторитет и другарски-нравственото благородство в отношенията... Всичките научни и обществени заслуги на М. С. Дринов бяха само отражение на неговата любвеобилна и мека личност, на неговата рядка деликатност. сърдечна доброта и кротост." "Трудно е да се предаде обаянието на личността на М. С. (Дринов), казва проф. Е. К. Редин. Той бе човек в най-добрия, най-благородния смисъл на тази дума. Той се отличаваше с необикновена доброта, приветливост, с чиста, ясна, открита душа, преизпълнена с любов към всичко добро, прекрасно. Той се отнасяше доброжелателно към всички хора, другари, готов винаги да услужи, да помогне на всички, с каквото може. Там, дето беше той, нямаше място за вражда, раздор, нямаше място и за лъжа, лукавство. Ясен, здрав ум, който гледа винаги в дълбочината на нещата, той обичаше също така във всичко яснотата, справедливостта, съединена с хуманността, със съчувствието към положението на човека, към тези или онези обстоятелства, в неговия живот, дела... Трудно е да се каже имаше ли М. С. врагове, но смело може да се каже: той имаше предимно приятели, които го искрено уважаваха, почитаха и обичаха." "Неговите отношения към студентите, казва проф. М. Г. Халански, се отличаваха с чудна простота, естественост и искреност. Лекциите му имаха характер на проста, непринудена беседа върху сериозни и понякога случайни теми. М. С. пристъпяше направо към предмета на лекцията си, като въвеждаше изведнъж слушателите in medias res4; изложението на М. С. се отличаваше с кротост, простота и яснота. При това без никакво позиране, основаване на собствения авторитет, без никаква мания за величие: само добросъвестно и открито изследване на истината, строг анализ на факта, разбор и критика на чуждо мнение при пълно уважение към личността на критикувания автор... Вродената деликатност, тънкият психологически и педагогически такт и житейската опитност, която се проявява в умението да се ценят най-добрите стремежи в младежта, покрай дълбоките познания, очароваха студентите... Същата деликатност на характера, природна доброта и мекост, свързани с дълбоки научни познания и възпитано уважение към човешката личност, отличаваха М. С. в неговите отношения към другарите му професори и му спечелваха между тях най-дълбоко уважение..." Проф. Г. Ф. Шулц нарича Дринов "добър и мек човек", "истински gentlemen". Същото мнение изказва за нашия учен и проф. С. М. Кулбакин.

цитирай
Търсене

За този блог
Автор: corruption
Категория: Регионални
Прочетен: 5429493
Постинги: 330
Коментари: 3471
Гласове: 11158
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031