Методологията за достъп до ресурсите на една локална мрежа описва начина, по който се споделят ресурсите, свързани към мрежата. Често пъти този аспект се разглежда като тип на локалната мрежа. Двата най-често срещани типа са рееr-tо-рееr (с равноправен достъп) и Client-Server (клиент-сървър).

Ресурсите биват основни и вторични.

Основен ресурс е този, който може директно да осъществява достъп до други ресурси (устройства), или други ресурси (устройства) могат да имат достъп до него.

Вторичен ресурс е всяко физическо устройство (СD-ROM, хард диск, флопи, принтер и др) свързано към основен ресурс-компютър.

Под сьрвър се разбира всеки компютър, свързан към локална мрежа, който се явява хост (домакин) на вторични ресурси, използвани от други устройства, свързани към мрежата.

Под клиент се разбира всеки компютър, който чрез локалната мрежа има достъп до ресурси, съхранени (хоствани) на сървъра.

Видове сървъри

Когато изпълняват точно определена функция имат определено име – файлови, принтерски, сървъри за приложения, комуникационни.

Сървърите често имат комбинирани функции.

А) Файлов сървър

Файловият сървър представлява централизиран, съхраняващ механизъм за файлове, които са необходими на група потребители. Поставянето на тези файлове на едно централно място, вместо да са разпръснати по различни компютри, води до следните предимства;

Централизирано местоположение - пестене на време за търсене.

Автоматична защита от спиране на тока, чрез използване на акумулатор (UPS).

Постоянен архив на данните чрез редовно поддържане на Back-uр копие на важните файлове.

Скорост - типичният файлов сървър е оптимизиран за по-бърз мрежов обмен на файлове.

Б) Принт-сьрвър – високо производителен принтер, който не е включен като периферно устройство към компютър, а е свързан директно към мрежата и има собствен мрежов адрес.

Приложение. Ефект.

Забележка. Принтер може да е свързан към основен ресурс-компютър и достъпа до него се осъществява чрез мрежовия адрес на компютъра. В този случай той се явява вторичен (подчинен) ресурс.

В) Приложен сървър (Сървър за приложения)

В много случаи сървърите се използват за приложен софтуер. Въпреки че сървърите за приложения са привидно подобни на файловите сървъри, те изпълняват различни функции. Един сървър за приложения е хост за приложен софтуер. За да се стартира този софтуер, клиентът трябва само да установи връзка със сървъра по локалната мрежа.

Важно (!). Приложението се стартира на хардуера на самия сървър.

Настройки на някои файлови сървъри позволяват на клиентите да копират на техните работни станции програмни файлове. Разликата не е в това къде се съхраняват файловете, а в това на кой компютър се изпълнява приложението (!!!). При приложния сървър програмата се изпълнява на хардуера (процесор, оперативна памет, диск) на сървъра, а клиента осъществява само отдалечен достъп и контрол над програмата от своята работна станция.

Предимства на приложния сървър:

Цялостност на данните и кода на приложните програми. По този начин се гарантира на всички потребители достъп до актуализирани данни и усъвършенствани нови версии на софтуера;

Централизирано конфигуриране. Правят се промени в конфигурацията на дадено приложение единствено на сървъра. Това се налага например при преместване на сървъра на база данни;

Сигурност. Счита се, че възможността да се управлява този централизиран механизъм за изпълнение на приложни програми създава повече сигурност;

Производителност. Мрежовият трафик е ограничен, тъй като данните и софтуера не се изтеглят по мрежата. По принцип се приема, че моделът клиент-сървър подобрява производителността на големи приложения в интензивно работеща потребителска среда.

·         Цена на обработката. Ако се комбинират всичко по-горе посочени предимства, следва по-ниска цена на обработката на данни за организацията.

Г) Комуникационен сървър 

Комуникационният сървър работи като платформа за широк кръг комуникационни приложения. Той дава възможност за общо използване на комуникационни устройства – факс, модем и други. Комуникационните сървъри обикновено предоставят някои стандартни комуникационни услуги.

Mail-сървър е специализиран компютър, който служи за управление на електронна поща.

Web-сървър – приемат се http заявки от клиенти и се предоставят отговори в http формат. Чрез Web-сървър се отварят Web страници в Интернет или в частната компютърна мрежа на дадена организация. Чрез този тип сървър може да се осъществи достъп до html документи и свързани обекти. 

“Proxy” сървър е такъв компютър, който позволява на клиентите да правят индиректни връзки към услугите на друга компютърна мрежа. Този тип комуникационен сървър е буфер, посредник между потребителския компютър и Интернет ресурсите, до които клиента има достъп. “Proxy” сървърите акумулират и съхраняват файловете, които най-често са изисквани от хилядите Интернет потребители в специална база данни, наречена “cache”. Следователно тези сървъри са в състояние да ускорят връзката между крайния потребител и Интернет.


1. П. Нортън - Работа с мрежи - Пълно ръководство ИнфоДар, 2000 г
2. Уиндър Ст. - Телекомуникации - принципи, технологии, стандарти, Издателство “Техника”, 1999 г
3. Онков К. – Информационни системи, Академично издателство на Аграрен Университет, Пловдив, 2008