Стойността на откраднатите лични вещи и пари е около 7 млн. лева. Банката се охранявала от частен СОТ (фирма СОД 161). Не е имало физическа охрана.
След обира полицаи и следователи се заканваха по медиите да разкрият крадците, но това не се е случило и до днес.

Говореше се, че бандитите са имали вътрешна информация. Те предварително са знаели как са разположени охранителните датчици и какви са техническите им възможности. Познавали са добре помещението и са изчислили къде точно има непокрито от сензори място, за да разбият тези 41 каси, при които няма да се задейства алармата. Знаели са и къде да пробият плочата на пода, за да влязат.

Предполага се, че може да са действали и чрез подставен клиент на трезора, който да си е наел сейф специално заради обира, да е огледал добре мястото и да е обърнал внимание на датчиците.
Дълго се изясняваше защо охранителните топлинни датчици не са реагирали и не се е включила алармата. Според шефа на фирма СОД 161 бандитите са разгънали екрани или паравани пред датчиците. Тъй като те не отделят топлина, алармата не се е задействала. Полицията имаше друга версия – че е използвано самоделно устройство за блокиране на сигналноохранителната техника.

След обира в клона на „Биохим” тогавашният директор на банката Румен Беремски (един от малкото българи с докторска степен от Харвард) подаде оставка и обяви, че ще се занимава с недвижими имоти с партньори от Ирландия.Въпреки че „Биохим” беше застраховала сейфовете в „Алианц-България”, повечето от ограбените собственици на касети се заканиха да съдят банката, охранителите и застрахователите. Те обявиха загуби в размер на милиони левове. Банката обаче постави условие всеки да докаже, че наистина е притежавал изчезналите суми, книжа и вещи.
През април 2004 година само четирима от пострадалите 41 човека представиха съответните документи. На останалите застрахователят „Алианц България” изплати обезщетения съгласно общите условия по полицата.
През август същата година банка „Биохим” въведе нови договори за използване на личните сейфове, при които банката поема застраховката на клиентите си до определена сума. Ако тя бъде надвишена, наемателите на сейфове са длъжни да застраховат сами парите и имуществото, което надхвърля застрахователния максимум на банката.
Минути след края на обедната почивка в калоферския клон на Хебросбанк трима мъже и една жена нахлуват в банковия салон. Двама от крадците насочват автоматите си Kалашников към служителките зад гишетата и ги принуждават да легнат по очи.
Престъпниците са с маски на лицата (макар и не на US президентите като във филма “Точка на пречупване”). Облечени са в дълги до пода черни шлифери. Пазачът на банката е обезоръжен и проснат на земята. Крадците прибират в сак всичките налични 16 млн. лв. от касата на трезора, след което се качват в паркирания пред входа на сградата бял автомобил и с мръсна газ напускат местопрестъплението. Обирът, извършен на 1 юни 1998 г., остава неразкрит.

Изключителната наглост и изобретателност на крадците, участници в този екшън, съчетани с добрите “резултати”, им отреди място в челната тройка.
През 2005 г. започват серия банкови кражби в работно време и в присъствието на охранители, без никакви видими следи. Престъпленията се установяват със закъснение от по няколко дни. МВР опитва да скрие случаите от медиите и обществото, затова и загубите не може да се измерят. По изчисления на специалистите тук говорим за щети в размер на най-малко 2.5 млн. лв.
Бандитите отварят личните сейфове с подправени ключове. За това свидетелства откритият по ключалките парафин. Крадецът наема собствен сейф и докато е сам в помещението, както тогава позволява правилото за личната тайна, прави отливки от ключалките на околните сейфове. След тези случаи редът за ползване на сейфове е променен. Това е единственото разкрито престъпление в челната десетка, но в крайна сметка извършителят е пуснат под гаранция от 5 хил. лв.


През нощта на 8 февруари 2005 г. част от абонатите на ГлоБул в Ботевград остават без покритие. Интернет достъпът също е блокиран. Освен сигналите изчезват и над 1 млн. лв. от клона на ОББ.
Маскирани крадци за секунди обезвреждат сигнално-охранителната система и обират около 40 частни сейфа в трезора на банката. В този клон няма жива охрана през нощта, така че служителите разбират за обира едва сутринта, когато пристигат на работа. Тук крадците разсипват червен пипер по пода, за да не бъдат надушени от специално обучените полицейски кучета. Въпреки наличието на заподозрени обирът остава все още неразкрит.Както при обира в Биохим, и тук нямало жива охрана през нощта, така че служителите разбрали за обира чак на сутринта, когато отишли на работа. Този път крадците не ръсили косми, а само червен пипер, за да не бъдат надушени от специално обучените полицейски кучета.ОББ също имаше застраховка за сейфовете, така че всеки от клиентите, който успя да докаже какво е съхранявал в разбития сейф, беше обезщетен съгласно общите условия по застрахователната полица.
Няколко месеца по-късно трима мъже бяха задържани, разпитвани и разследвани за обира, но без резултат. Въпреки че по думите на полицията заподозрените били от известна банда за кражби и грабежи в цялата страна,а имаше и доказателства, че са се намирали в Ботевград няколко дни преди и по време на банковия обир, случаят си остана неразрешен.
На 28 февруари 2007 г. крадци задигат валута, пари и злато на обща стойност над 1.5 млн. лв. от инкасовия автомобил на Първа инвестиционна банка. Бронираният джип Чероки паркира пред Техномаркет Европа в столичния квартал Божурище. Двамата охранители излизат, заключват и влизат в магазина, за да вземат оборота.
Крадците дебнат на паркинга и за секунди разбиват ключалката. Задигат две чанти с пари. При опита да отмъкнат и трета биват забелязани и охранителите откриват огън по крадците. Бандитът зарязва чантата, качва се в голфа и успява да избяга заедно с партньора си. По-късно колата е открита опожарена, а от крадците няма и следа.

Само 120 секунди отнема отварянето на служебния вход на софийския офис на ПроКредит Банк в Младост. Тази теория бе доказана от група млади специалисти през нощта на 22 март 2005 г. След успешния експеримент те решават, че заслужават награда, и вземат от двете каси на банката долари, евро и левове на обща стойност 365 хил. лв.
Криминалистите, които работят по случая, изчисляват, че за разбиването на обикновената алуминиева врата на служебния вход трябват около 30 секунди. Въпреки забавянето си на входа крадците наваксват с времето, като изключват алармата със заглушително устройство. Щом влизат в банката, те облепват датчиците и камерите със сиво тиксо. След това срязват захранващите кабели на СОТ, изкъртват металната врата с щанга, а касите отварят с флекс.
Преди да избягат, разбиват една от тръбите на канализацията, наводняват помещението и разсипват кофа жълт латекс, за да заличат следите си. Не са заловени все още.


Петък вечер, хората празнуват края на работната седмица. Но явно не всички. В прохладната вечер на 11 май 2007 г. няколко души работят усилено в Айтос. Режат кабели, унищожават записи. Личи, че са добре подготвени и познават отлично организацията на работа в банка Алианц. Затова и в края на вечерта крадците си тръгват с около 50 хил. лв., освободени от данъци.
След себе си оставят множество обгорели банкноти, защото разрязват с оксижен огнеупорната каса на банката. В помещенията са открити и два кашона с киселина, които те са използвали за разяждане на металните ключалки. За “частното парти” служителите и полицията разбират чак в понеделник. Кои са извършителите, до днес никой не знае.


В ранните часове на 3 февруари 2007 г. в Ямбол група младежи решават да изтеглят малко пари от кварталния банкомат, за да напазаруват. Само че объркват всичко.
Първо магазинът се оказва затворен и те заглушават предавателя на СОТ. След това срязват прозоречната метална решетка на складовото помещение и проникват вътре. Вместо по стандартния начин те решават да извършат транзакция от задната част на банкомата. Разрязват касата на устройството с ъглошлайф и изтеглят почти 120 хил. лв. от банкомата на Райфайзенбанк. И до днес случаят остава неразрешен.



В края на работния ден на 23 ноември 1995 г. към 16.30 ч в Павликени служителите се готвят да си тръгват. В клона на Първа частна банка се обслужват последните клиенти. Сред тях и група престъпници, които минути по-късно ще излязат от банката с близо 250 хил. лв.
Тяхното изпълнение се различава от всички останали обири най-вече с безкрайна безочливост и високомерие. Престъпниците отвличат вниманието на касиерката и докато обясняват колко прекрасни очи има, задигат парите. Обирът остава неразкрит.Много хора се събуждат вечер и навестяват хладилника в кухнята, но за пръв път банка е обрана през кухненското помещение. В края на януари тази година пернишкият клон на Пиреос Банк беше разбит по този начин.
Крадците проникват през прозореца на кухненското помещение, набързо преодоляват техническата защита.
Пробват с оксижен да срежат вратата на огнеупорна каса, но след като не успяват, пробиват дупки в стените на металния сейф и оттам измъкват парите.
Охранителната система се е задействала в полунощ, но на полицията е съобщено едва сутринта. Когато органите на реда отвaрят касата, установяват, че в нея са останали едва 1000 лв. Смята се, че липсват общо към 49 хил. лв. Разследването продължава и към момента обирът остава неразкрит.

В часовете около посрещането на новата 2005 година, от сейф на банка са откраднати 320 000 лева. МВР скрива случая от медиите и обществото, така че дори не става известно коя е банката. Бандитите са влезли с подправени ключове, въпреки пазачите и са изолирали алармата. Кражбата е установена с два дни закъснение.

През 2004 г. доста възрастни хора останаха без месечна пенсия за известно време. Тогава изчезват над 380 000 лв. от кола на Сибанк в Бяла Слатина. Колата е трябвало да превози пенсиите до Мизия, Оряхово и Козлодуй. За обира са задържани шофьорът и шефът на охраната на колата, които по това време били на работа. Според разследващите не е възможно за 5 минути, докато двамата са били в банковия клон, външен грабител да задигне парите.