2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. deathmetalverses
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
Прочетен: 1748 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 18.10.2008 05:54
В Русия царете бързо осъзнали способността на алкохола да превръща народа в стадо и установили монопол върху водката. Още през 16 в. в селата и кварталите на градовете били открити държавни кръчми, на които бил спуснат план; при неизпълнение на плана населението, записано към съответната кръчма, трябвало да внесе недостигащата сума в бюджета. Резултатите на тази политика, според която трябва да плащаш, независимо дали пиеш или не, днес са очевидни - пиенето е национално развлечение, а средната продължителност на живота на мъжете в Русия е само 57 години.
Алкохолът е вероятно най-древното и все още наи-разпространеното средство, което в зависимост от случая причинява релаксация, радостна възбуда или ярост. Мнението, че алкохолът не е наркотик, е едно широко разпространено заблуждение, което силно изкривява отношението на нашето общество към употребата му. Друг широко срещан мит е, че в Северна Европа не умеят да пият, а в страните, близки до Средиземноморието, много се пие, но вредата от това е по-малка, понеже южняците знаят как да го правят. Статистиката не споделя това мнение и показва, че в дадена страна процентът на алкохолиците, както и броят на случаите на цироза и други заболявания, свързани с алкохола, е пряко свързан с количеството изпит алкохол на човек от населението, независимо дали е изпит табиетлийски или на екс. Днес в света има десетки милиони алкохолици; смята се, че у нас те са около 300 000. Алкохолът е един от най-опасните наркотици, но по традиция отношението към него остава либерално. Достатъчно е да си спомним колко много от историческите личности, решавали съдбите на милиони хора, са били алкохолици. Съвременността продължава да ни дава подобни примери, но в някои страни, между които е и нашата, това изглежда не смущава особено избирателите.
Очевидно е, че алкохолът има и известна положителна роля, тъй като иначе обществото не би го търпяло. Той подтиска напрежението и така способствува ако не да преодоляваме, то поне по-лесно да понасяме безкрайните малки и големи неприятности, които отравят живота ни. В крайна сметка проблемът не е в самия алкохол, а в това, че много хора не виждат никакво друго средство, което да прави живота им по-поносим.
Това не беше достатъчно и за да се изчисти всякаква конкуренция беше зададена и поръчката за акциз над ракията. Уж, че в борба срещу алкохолизма, но то си е чисто поощрение на самия алкохолизъм, защото ракията в бита на българина, като културен план има и друга страна освен алкохолизма. Ценностното отношение към придобитото със собствени ръце от земята, любовта към нея предава и другия смисъл, какъвто един просто потребител на алкохол, който си го купува: няма.
Изобщо, с други средства, неща от феодално време.